Папа Франциск и Патриарх Вартоломей с общ призив за християнско единство

26 май 2014, 14:26

По случай 50-та годишнина от историческата прегръдка между Папа Павел VІ и Константинополския патриарх Атинагорас, за пръв път в историята на християнството всички Църкви в Светите земи отправиха заедно възхвала към Бог. Това се случи на 25 май 2014 г.
«Ние призоваваме християните, вярващите от всички религиозни традиции и всички хора с добра воля да признаят неотложността на този момент, който ни насърчава да търсим помирението и единството на човешкото семейство при пълно уважение на законните различия, за благото на цялото човечество и бъдещите поколения» – това е цитат от съвместната декларация на Папа Франциск и Патриарх Вартоломей, подписана след края на срещата помежду им. Изцяло осъзнавайки, че целта на пълното единство не е постигната, двамата духовни водачи молят всички християни «заедно да вървят към единството», като се стремят към истински диалог с юдаизма, исляма и другите религиозни традиции.
Папата и Патриархът се ангажираха да служат на цялото човечество, особено в защита на достойнството на човека във всички етапи от неговия живот и светостта на семейството, основаващо се на брака. Признавайки необходимостта от решаването на проблеми като глада, бедността, неграмотността и несправедливото разпределение на благата, Папа Франциск и Патриарх Вартоломей пишат за своя дълг «да изградят заедно справедливо човешко общество, в което никой да не се чувства изхвърлен или притеснен».
В храма «Възкресение Христово», известен повече като Храба при Божи гроб, Папата и йерарсите от различни християнски конфесии бяха посрещнати от предстоятелите на гръко-православната, францисканската и арменската общност тук.
„В благочестиво безмълвие заставаме при празния гроб, за да проумеем отново величието на нашето християнско призвание: ние сме хора на възкресението, а не на смъртта”. Именно на това място, според казаното от Папа Франциск, сме призвани да осъзнаем живота си, перипетиите пред нашите Църкви и целия свят в светлината на пасхалното утро: „Всяка рана, всяко страдание, всяка болка бяха понесени на плещите от Добрия Пастир, Който принесе Себе Си в жертва и със Своето пожертвование откри пътя към вечния живот. Неговите открити рани за онзи проход, през който в света се излива потокът на Неговото милосърдие”. «Нека не лишаваме света от радостната вест на Възкресението! Нека не бъдем глухи за мощния призив към единство…!» – призова още Папа Франциск. И добави: «Разбира се, не можем да отричаме, че разделението между нас, Христовите ученици, съществува и в момента…, и в тази светиня истинската драма на това се усеща с още по-голяма болка». Но разногласията – добави Светият Отец – не бива да ни плашат и да ни спрат по пътя. «Трябва да вярваме, че както камъкът бе отхвърлен от гроба, така могат да бъдат отхвърлени и всички прегради, които пречат до този момент за пълното общение помежду ни.»
Папата предложи да бъде намерена «такава форма на осъществяване служението на Римския епископ, която, в съответствие с неговата мисия, би намерила една нова обстановка и би спомогнала в днешния контекст за всеобщо признание на служението на любовта и единството».
Папа Франциск спомена за ситуацията в Близкия Изток, за всички хора на планетата, които страдат от войни, бедност и глад, и за преследваните християни. «Когато християните от различни конфесии страдат заедно, като си помагат взаимно с братска любов, тогава се осъществява икуменизмът на страданието, икуменизмът на кръвта. Той придобива особенна стойност не само заради своя контекст, но и по силата на общението на светците – за цялата Църква. Тези, които убиват поради ненавист към вярата, които преследват християните, не ги питат дали са православни или католици: това са християни, а християнската кръв е една и съща».
Думите на Вселенския патриарх по време на икуменичната служба бяха в съзвучие с казаното от Светия Отец. «Този гроб – каза предстоятелят на Константинополската патриаршия – излъчва послание за смелост, надежда и живот». Празният гроб означава победа над смъртта и зото, поради което ние не трябва да се притесняваме нито от смъртта, нито от злото, като знаем, че историята не бива да се програмира. «Всички опити на съвременното човечество, насочени към автономия, без Бог и изградане на собственото бъдеще, са една празна самонадеяност» – подчерта още Вартоломей. Патриархът призова да бъде преодолян страха от срещата с другия и даде за пример събитието, превърнало се в повод за това събиране в Светите земи – прегръдката между Павел VІ и Атинагорас. Тяхната среща, по думите на Вартоломей, «прогони страха, разделял двете Църкви цяло хилядолетие, и превърна страха в любов». Това, според Вселенския патриарх, е единственият път към това «да бъдат всички едно».

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар