Първо причастие в катедралата „Св. Йосиф“ в София

26 май 2014, 23:00

На 25 май 2014 г., Шеста Пасхална неделя, шест деца от католическа енория „Св. Йосиф“ в София приеха за пръв път в живота си Исус в тайнството Евхаристия. Тържествената света литургия, в която освен родители и роднини на децата, участваха и много гости, бе отслужена от енорийския свещеник отец Збигнев Тенча, OFM Cap. Преди да вкусят Хляба на живота, децата се отрекоха от сатаната и потвърдиха кръщелните си обещания. В края на месата те получиха подаръци от своя енорист: хляб, младежко издание на Библията, броеничка и изображение на Пресвето Сърце Исусово.
Публикуваме текста на проповедта, която отец Збигнев произнесе по време на месата:

„Днешният ден е щастлив, затова днес ви каним в този храм, за да отвори Бог сърцето ви и да бъде с вас завинаги. И светът ви предлага различни удоволствия, ще ви измамва с различни пътища, които водят, можем да кажем, наникъде – към сълзите и страданието. Времето ни е такова, че да даваме отговор за нашето упование в Бога не е лесно – трудно е, и става все по-трудно. Затова имате нужда от храна ежедневна, която усилва вашата душа. И днес всички ние се събрахме, за да ви подкрепим във вашия стремеж към щастие. Първото причастие. Причастие означава, че сте близо до този, когото възлюбихте в сърцето си. И както Бог през годините хранил своя възлюбен народ Израил в пустинята четиридесет години с манна, така и вие от днес ще бъдете хранени с Тялото Христово. И Той ще ви храни до края на този земен живот и чак в небето ще бъде близо до вас. И този е радостен ден, това е благата вест за всеки от вас.
Братя и сестри, възлюбени Божии приятели, този дар на Исус е необикновен дар, защото Той иска да ви покани да ви говори всеки ден в сърцето ви. Ще ви кажа един разказ. В едно семейство, което се обичаше: баща и майка и три деца, покани жена-бавачка да живее при тях, да се грижи за децата, да ги учи, да възпитава, да бъде за тях като учителка. И всички от семейството я обикнали, защото тя била във всеки момент загрижена за децата. И когато тя получи едно писмо, че трябва да се върне в другия град, откъдето бе дошла, бащата, преди да се сбогува с нея, благодари й и искаше да й подари някакъв подарък, за да не забравя колко любов оставя в тази къща. И тогава изпрати един подарък – ключ. „Този ключ е от нашия дом и аз ти го предавам, за да бъде нашата къща винаги отворена за теб, за да можеш да идваш при нас и да споделяме взаимно добри думи, добри дела, да има между нас взаимна любов. И те чакаме с нетърпение, когато се върнеш“. И скъпи деца, малки приятели на Бога, и аз чрез Църквата ви подарявам такъв ключ, който е ключ за дарохранителницата, за Исус. И този ключ да бъде също за вашето сърце – Бог да отваря сърцето ви и да влиза, когато Го повикате. Когато идвате при Него, Той да се чувства домакин във вашето сърце. Затова, скъпи малки деца, приятели на Бога, пожелавам ви щастие тук на земята и вечно в небето. Нека Дева Мария, която носила Исус и Го подарявала на всички ученици на Христа, също да ви закриля и да ви подарява Исус, Който да има ключ от вашето сърце. Амин“.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар