Catholic-news

Както съобщихме по-рано, в късния следобед на 21 септември 2014 г., Папа Франциск отслужи Вечерната молитва от Часослова в катедралата „Св. Павел“ в албанската столица Тирана. Публикуваме пълния текст на импровизираната проповед, която Светият Отец произнесе пред множеството епископи, свещеници и богопосветени лица. Той бе подготвил предварително написана проповед, но се отказа от нея, тъй като бе силно развълнуван от свидетелството на двама мъченици на комунистическия режим – свещеник и монахиня, преживели мъките и преследванията.

„Бях се подготвил да ви кажа няколко думи, но ще ги предам на архиепископа, който по-късно ще се погрижи да достигнат до вас. Преводът вече е направен. Ще можете да ги прочетете.
Сега обаче съм дошъл, за да ви кажа нещо друго… В четивото чухме следното нещо: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с онази утеха, с която Бог утешава нас самите“ (2 Кор 1, 3-4). Това е откъсът, върху който Църквата ни призовава да размишляваме във вечерната молитва.
През тези два месеца, докато се подготвях за това посещение, четях историята на гоненията в Албания. И останах изненадан: не знаех, че вашият народ е страдал толкова много! След това, днес, по пътя от летището до площада, видях всички тези снимки на мъченици: вижда се, че този народ още пази спомена за своите мъченици, за онези, които са страдали толкова много! Народ на мъченици… И днес, в началото на това честване, бях докоснат от тези двама души (Папата има предвид свидетелствата, произнесени в началото на богослужението от възрастни свещеник и монахиня, преживели преследванията на комунистическия режим – бел. прев.). Онова, което мога да ви кажа е онова, което те са ви казали със своя живот, със своите прости думи… Те са разказали нещата с една простота…, но толкова скръбна простота! И ние бихме могли да ги попитаме: „Но как сте успели да преживеете толкова много изпитания?“. И те ще ни кажат това, което чухме в този откъс от Второто послание до коринтяни: „Бог е милосърден Отец и Бог на всяка утеха. Той бе Този, Който ни утешаваше!“. Те (двамата – бел. прев.) го казаха с такава простота. Изстрадали са толкова много. Страдали са физически и психически, и са преживели онази мъка от неизвестното – ще бъдат ли екзекутирани или не, и са живели така, с тази мъка, с тази агония. И Господ ги е утешавал… Мисля за Петър в затвора, окован във вериги; тогава цялата Църква се молела за него. И Господ утеши Петър. А мъчениците, както и тези двама души, които чухме днес – Господ ги е утешил и тях, защото там е бил народът на Църквата, Божият народ: светите и добри старици, многото сестри в клаузура… Всички те са се молели за тях. Това е тайната на Църквата: когато Църквата моли Господ да утеши своя народ, и Господ го утешава смирено, а също и скрито. Утешава във вътрешността на сърцето, утешава със сила. Те са били сигурни, не са се перчили с преживяното, защото са знаели, че Господ е този, Който е сторил така, че да продължат напред. Те обаче ни казват нещо! Казват ни, че сме призвани от Господ да Го следваме отблизо, че единствената утеха идва от Него. Тежко’ ни ако търсим някаква друга утеха! Тежко’ на свещениците, на богопосветените, на сестрите, на новистите, на монасите и монахините, когато търсят утехата далеч от Господ! Аз не искам днес да ви „налагам с пръчка“, не искам тук да се превръщам в някакъв „палач“, но ти няма да можеш да утешиш никого, защото сърцето ти е не е било отворено за утехата от Господ. И ще свършиш, както казва великият Илия на народа на израилтяните, „куцайки с двата крака“.
„Да бъде благословен Бог Отец, Бог на всяка утеха, който не утешава от всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които се намират в някакъв вид болка и огорчение, с утехата, която сме получили ние самите от Бог“. Това именно е нещото, което са сторили тези двама днес. Скромно, без претенции, без изтъкване, осъществявайки едно служение към нас – това да ни утешат. Те ни казват още: „Ние сме грешници, но Господ бе с нас. Това е пътят. Не се отчайвайте!“. Извинявайте, че ви използвам днес като пример, но всички ние имаме нужда да сме пример един за друг. Нека си идем вкъщи, мислейки за това: днес ние се докоснахме до мъченици“.

Превод от италиански: © www.catholic-news.bg