Catholic-news

В днешната си проповед в „Санта Марта“ Папа Франциск, позовавайки се Евангелието за деня (Лк 9, 18-22), подчерта, че християнинът не може да разбере Спасителя без кръста и без готовността да го носи с Христос.
За Папата вярата се състои в идентифицирането на християнина със Симон Киринеец. Ние принадлежим на Исус, когато носим кръста заедно с него. Иначе тръгваме по път, който изглежда добър, но не е истински.
В много случаи Исус не разкрива истинската си природа като „Син Божи“, който е дошъл, за да спаси света. Много пъти той забранява и на Сатана да прави това. Така е, защото хората не бива да се заблуждават, като си мислят, че Месията е лидер, който е дошъл, за да пропъди римляните. Исус започва да изнася „един катехизис за истинската си самоличност“ в ограничени рамки, само пред дванедесетте апостоли.
„Син човешки, т.е. Месията, Помазаният – така казал Исус – трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците; той ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне (срв. ст. 22). Този е пътят на освобождението. Този е пътят на Месията, на праведника: страданието, кръстът. На тях той обяснява своята идентичност. Те не искат да разберат и в откъса от Евангелието на Матей се вижда как Петър го отхвърля: `Не! Не! Господи..` Но Исус започва да открива тайната на своята идентичност: `Да, аз съм Божият син. Но този е моят път: аз трябва да вървя по този път на страдание`.“
За Папата това е „педагогиката“, от която Исус се нуждаел, за да подготви сърцата на учениците, сърцата на хората, за да разберат Божията тайна:
„Божията любов е толкова голяма, грехът е толкова грозен, че той ни спасява по този начин: с идентичността на кръста. Не межм да разберем Исус Христос, Спасителя, без кръста: не можем да го разберем! Най-много да стигнем дотам, да мислим за него като за някой голям пророк, като за някой, който прави добри неща, който е светец. Но Христос, Спасителят, не може да бъде разбран без кръста. Ала сърцата на учениците, сърцата на хората не били подготвени да разберат това. Те не били разбрали пророчеството, не били разбрали, че точно той е жертвеният агнец. Не били подготвени за това.“
Едва на Връбница Христос позволява на тълпата да говори малко или много за неговата идентичност с онова „Благословен, който идва в името Господне“. Защото: „ако тези хора не го крещят, тогава камъните ще крещят!“ Само след смъртта му самоличността на Исус се показва в цялата си пълнота и първото и признаване идва от страна на един римски центурион. Стъпка по стъпка Исус подготвя хората, за да го разберат добре. Той „ни подготвя да го придружим с нашите кръстове по неговия път към спасението“.
Накрая Папата каза :„Той ни подготвя да бъдем като Симон Киринеец, за да му помагаме да носи кръста. И без това нашият християнски живот не е християнски. Може би да е духовен, добър живот… `Исус е великият пророк, той ни спаси. Но той… – а не аз…` Не, ти с него! Като тръгнеш по същия път. И нашата самоличност като християни трябва да бъде пазена. Не трябва да си мислим, че да си християнин е заслуга. Това е духовен път на съвършенството. Не е заслуга. То е чиста благодат.“

Превод: catholic-news.bg