Папа Франциск: „Ключът на мястото си ли е?“

10 октомври 2014, 16:51

За да не влиза злото в нашето сърце, съществува една древна практика, но пък много добра – изпит на съвестта. Това каза Папа Франциск по време на проповедта си в утрото на 10 октомври 2014 г. в параклиса „Санта Марта“.
Днешното Евангелие ни припомня, че дяволът непрестанно се връща при нас. Той никога не престава да изкушава човека. „Дяволът има търпение – каза Папа Франциск. – Той не оставя онова, което иска за себе си“. А онова, което дяволът иска за себе си, е нашата душа. Светият Отец добави: „След изкушенията в пустинята, където Исус бе изкушаван от дявола, във версията на Лука се разказва, че демонът го оставя за известно време, но през живота на Исус той все се връща и връща: когато го поставят пред изпитание, когато го изкушават с уловки, по време на страданието, на Кръста. „О, Ти си Божият Син, хайде, ела, ела при нас, иначе не можем да повярваме“. А всички ние знаем, че такъв тип думи докосват сърцето: „Способен ли си на еди-кое си? Добре, нека да видя! Не, не си способен“. Точно както дяволът постъпваше до край с Исус. Така постъпва и с нас“.
Трябва да пазим сърцето си – това е мястото, в което обитава Светият Дух. И както изтъкна Папата, „да го пазим от други духове“. Сърцето трябва да бъде пазено подобно на дома – под ключ. И след това трябва да бдим над сърцето, да сме като на караул. „Колко пъти влизат лоши помисли, лоши намерения, ревност, високомерие. Колко много неща, които влизат в него. Кой обаче е отворил тази врата? Ако не схващам какво влиза в сърцето ми, сърцето ми ще се превърне в един площад, където всички идват и си отиват. Сърце без интимност, сърце, в което Господ не може да говори, още по-малко пък да бъде чут“ – допълни Франциск.
Още от думите на Папа Франциск: „И Исус ни казва още нещо – нали, нещо, което изглежда малко странно: „Който не събира с Мен, той разпилява“. Използва думата „събирам“. За да имаме събрано сърце, сърце, в което знаем какво се случва, на много места се практикува една много древна практика на Църквата, но пък добра – изпита на съвестта. Кой от нас вечер, преди да приключи деня, остава сам със себе си, или сама със себе си, и си задава въпроса: „Какво се стана днес в моето сърце? Какво се случи? Какви неща минаха през сърцето ми?“. Ако не правим това, ние наистина не умеем да бдим добре, нито пък да опазваме сърцето си“.
Изпитът на съвестта, по думите на Светия Отец, „е благодат, защото, да опазваш сърцето си, означава да опазваш Светия Дух, Който е вътре в теб“.
В заключение на поредната си проста, но прекрасна проповед, Папа Берголио каза: „Ние знаем, а и Исус го казва много ясно, че дяволите се връщат, винаги. Дори в края на живота Си, Той ни даде пример, Той, Исус, за това нещо. Да пазим и да бдим, за да не влязат демоните, означава да знаем да се събираме, т.е. да стоим в тишината пред самите себе си и пред Бог, и накрая на деня да се питаме: „Какво се случи днес в моето сърце? Влезе ли в него някой, когото не познавам? Ключът на мястото си ли е?“. И това ще ни помага да се защитим от толкова много лошотии, дори и от онези, които бихме могли да сторим, ако влязат тези демони, които са много коварни, и накрая заблуждават всички ни“.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар