„Санта Марта“: Свободата на любовта

9 януари 2015, 20:04

Кой наистина е свободен? В какво се състои свободата? За това говори Папа Франциск тази сутрин в проповедта си в „Санта Марта“, позовавайки се на четивата за деня.
„Когато сърцето е закоравяло, то не е свободно, а не е свободно, защото не обича: така завърши първото четиво от Първото послание на Иван (1 Ив 4,18). Съвършената любов пропъжда страха: в любовта няма страх, защото страхът очаква наказание, `който се бои, не е съвършен в любовта`. Той не е свободен. Той все се бои, че ще се случи нещо болезнено, тъжно, че на някой в живота ще му се случи нещо лошо или че има опасност за вечното спасение… Много идеи, тъй като той не обича. Който не обича, не е свободен. Тяхното сърце се е втвърдило, защото още не са се научили да обичат.“
Има много причини за втвърдяването на едно сърце: болезнените преживявания, например. Както при учениците, вървящи към Емаус, които се страхували да не се поддадат отново на някоя илюзия. Подобно нещо се случва и с апостол Тома, който се поколебал да повярва във възкресението на Христос. Друг мотив за това Папата вижда в затварянето в самия себе си:
„Да създадеш в самия себе си един свят, затворен. В себе си, в своята общност или в енорията, но винаги затворен. А затвореността може да кръжи около много неща: да помислим само за гордостта, самодостатъчността или за това, когато мислим, че сме по-добри от другите, също за суетността, нали? Има мъже и жени, коите се оглеждат в себе си, които са затворени в себе си, за да виждат само себе си, нали? Религиозни нарцисисти, нали? Сърцето им е твърдо, защото са затворени, защото не са открити. Те се опитват да се защитават с тези стени, които издигат около себе си.“
Има ги и онези, които се крият зад закона, вкопчват се в буквите на това, което нареждат заповедите. Папата диагностицира у такива хора проблема на несигурността, от която сърцето се вкоравява. С ирония Папата отбеляза, че който търси продиктуваното от закона, е като мъжете и жените „зад решетките на килия в затвора: сигурност без свобода“.
„А кой ни учи да обичаме?“, попита Папата накрая: „Кой ни освобождава от тази твърдост?“ – „Само Светият Дух.“
„Може да изкараш хиляди курсове по катехизис, хиляди духовни курсове, хиляди курсове по йога, дзен и всякакви такива неща. Но всичко това няма да може да ти даде свободата на детето. Само Светият Дух е този, който докосва сърцето ти и ти дава да кажеш `татко`. Само Светият Дух е способен да сложи край на тази твърдост на сърцето, да я ликвидира и да създаде едно … меко?… сърце. Не знам, тази дума не ми харесва… `послушно сърце`. Подчинено на Господа. Подчинено на свободата на любовта.“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар