Суетата притъпява душата
Тази сутрин проповедта на Папа Франциск в „Санта Марта“ бе фокусирана върху историята за богаташа и бедния Лазар (Лк 16, 19-31). Папата отбеляза, че за богатия, който „се обличаше в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво“ не се казва, че е бил лош, напротив: „Може би по свой начин той е бил набожен човек. Може би малко се е молел и сигурно два-три пъти в годината е ходел в храма, за да принася жертви и е давал щедри пожертвования на свещениците, а те са му благодарели с онази чиновническа унилост и са му давали почетно място.“
Но той не забелязвал, че пред вратата му лежал бедният просяк, Лазар, гладен, целият в рани, символ на всичко, от което се нуждаел. След това Папата се спря на положението на богатия: „Когато той излизал от дома си, не… може колата, с която излизал, да е имала затъмнени стъкла, за да не вижда навън… може би, но не знам… Със сигурност обаче – да – очите на душата му са били затъмнени, за да не вижда. Той гледал само своя живот и не осъзнавал какво се случва с него. Този човек не бил лош: той бил болен. Болен от суета. А суетата преобразява душите, тя ги кара да губят съзнание за реалността. Те живеят в един измислен от тях изкуствен свят. Суетата притъпява душата. Поради това този светски човек не бил способен да види действителността.“
А тя е действителността на много бедни, които живеят край нас:
„На много хора, които имат тежък живот, много тежък. Но ако сърцето ми е суетно, никога няма да разбера това. Със светско сърце никога не могат да бъдат разбрани нуждите и желанията на другите. Със светско сърце всъщност може да отиваме на църква, да се молим, можем да правим много неща. Но как се молил Исус в молитвата си към Отец на Тайната вечеря? `Моля Те, Отче, пази тези ученици, за да не се поддадат на света, за да не се поддадат на суетата.` Това е един тънък грях, това е повече от грях: Това е състояние на греховност на душата.“
В тези две истории – на богаташа и на бедния Лазар – могат да се видят две присъди: на проклятие за човека, който се доверява на света и на благословия за този, който се уповава на Господ. Богатият човек отдалечава сърцето си от Бог: „душата му е опустошена“, земя, напоена със сол, където никой не може да живее“, защото: „светските хора са всъщност сами в егоизма си“. Този човек „има болно сърце, което толкова много се е свързало със светския начин на живот, че трудно може да бъде излекувано“.
Докато бедният си имал име – Лазар – богатият нямал: „Той нямал име, тъй като светските хора губят името си. Те са част само от масата на заможните, които от нищо не се нуждаят. Светските хора губят името си“.
Когато след това богаташът умрял, той изпитвал в ада мъчителни болки и помолил Авраам: „смили се над мене, и прати Лазар да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък“ (ст. 24) Помолил го също да изпрати някой от мъртвите при близките му, за да ги предупреди. Но Авраам отвърнал: „Ако Мойсея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят“ (ст 31).
Папата обясни, че светските хора искат необикновени знаци. Въпреки че „ в Църквата се знае, че Исус е казал ясно: това е пътят“. Но в края има утешителни думи.
„Когато онзи беден светски човек помолил в мъките си да му изпрати Лазар с малко вода, за да му помогне, какво му отговорил Авраам? Авраам е тук вместо Бог, Отец. Как отговаря той? `Чедо, спомни си…` Светските хора са изгубили името си. Ако имаме светско сърце, и ние сме загубили името си. Но ние не сме сираци. До края, до последния момент е сигурно, че имаме баща, който ни очаква. Нека му се доверим. `Чедо`. Той ни казва `чедо`, насред тази суета: `чедо`. Ние не сме сираци.“
Новини: Импулс за днес












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар