Ако не съм способен да простя, тогава не съм способен и да моля за прошка
Бог е всемогъщ. Но и неговото всемогъщество спира пред затвореното сърце – сърце, което няма намерение да прости на този, който го е наранил. В проповедта си във вторник сутринта в параклиса на „Санта Марта“ Папа Франциск коментира Евангелието за деня (Мт 18, 21-35). То говори за Петър, който попитал Исус: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?“ Исус му отговаря: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.“
Това означава, че трябва винаги да прощаваме, за да покажем, че Божията прошка спрямо нас и нашата прошка към другите са тясно свързани помежду си. Всичко започва с това, че ние първи пристъпваме към Бог, за да го помолим за прошка. Папата посочи като пример първото четиво (Дан 3,25.34-43), в което се говори как пророк Азария моли Бог за милост заради греховете на народа си, който страда, но има и вина, че е изоставил Божия закон. Азария не протестира, той не се оплаква на Бог от страданията, а признава грешките на народа и показва разкаяние:
„Молбата за прошка е нещо друго, нещо различно от обикновена молба за извинение. Допускам грешка? Е, извинявай, моля те, сбърках… Съгреших! Едното няма общо с другото. Грехът не е `обикновена` грешка. Грехът е поклонение пред идолите, пред идолите на гордостта, на суетата, на парите, идолите на `аз сам`, на благосъстоянието… Много са идолите, които имаме. По тази причина Азария не моли за извинение: той моли за прошка.“
Нужно е да молим за прошка искрено и от цялото си сърце. Но от все сърце трябва да се прощава и на този, който е направил нещо на друг. Така е в притчата на Исус за царя, който решава да иска равносметка от слугите си. На един от слугите си той опрощава голям дълг, защото се съжалил над него заради молбите му. Но не така постъпва слугата, който праща в затвора друг човек, защото онзи му дължал 100 динара. Въпреки смешната сума той се отнася към него без милост.
Папата обръща внимание, че динамиката на прошката е тази, на която Исус учи в Господнята молитва: „Исус ни учи да се молим на Отец така: `Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници`. Ако не съм способен да простя, тогава не съм способен и да моля за прошка. `Но, отче, та аз се изповядвам, ходя на изповед…` `А какво правиш преди изповедта?„Ами, мисля за нещата, които съм направил зле…` `Добре.` `После моля Господ за прошка и обещавам никога повече да не правя това…` `Добре. И след това отиваш при свещеника? Преди това липсва още нещо: простил ли си на тези, които са ти направили нещо лошо?“
„Прошката, която Бог ти подарява, изисква прошката, която ти дължиш на другите“, каза Папата в заключение.
„Така казва Исус, когато ни учи на прошката. Първо: молбата за прошка не е обикновена молба за извинение. Тя означава, че сме наясно за греха, за идолопоклонничеството, за което съм виновен, за многото идолопоклонничества. Второ: Бог прощава винаги, винаги. Но той изисква и аз да прощавам. Ако не прощавам, в известен смисъл затварям вратата за Божията прошка. `Прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.`“
Превод: catholic-news.bg
Новини: Импулс за днес












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар