Бог изпраща при своя народ пророците, в Църквата той изпраща светците

12 март 2015, 19:27

В гласа на пророците се чува самият глас на Бог, Който установява с горчивина, че въпреки получените благодеяния избраният от Него народ не Го слуша, каза тази сутрин Папа Франциск в проповедта си в „Санта Марта“. Бог е дал всичко, но в замяна е получил само лошо: „Няма у тях истина, тя е отнета от устата им“ (ст. 28).
„Това е историята на Бог. Изглежда сякаш Бог плаче тук. Обичах те толкова много, дадох ти толкова много, а ти… Всичко е срещу мен. Исус също е плакал, когато погледнал към Йерусалим. Защото в сърцето на Исус е била цялата тази история, в която верността е изчезнала. Ние вършим нашата воля, но вършейки това по пътя на живота, следваме път на втвърдяване: сърцето се втвърдява, вкаменява се. И Словото на Господ не влиза в него. И народът се отдалечава. Също и нашата лична история може да стане такава. Днес, в този ден от Постното време, можем да попитаме: `Чувам ли гласа на Господ или правя това, което искам, което ми харесва?`
Епизодът от днешното Евангелие (Лк 11, 14-23) също дава пример за „втвърдяване на сърцето“, което е глухо за гласа на Бог. Исус излекувал един обсебен. И в замяна получава обвинение: „Той изгонва бесовете чрез Веелзевул, бесовския княз“(ст. 15). Това е типичното обвинение на законниците, каза Папата, които мислят, че животът се управлява от закони, които те създават:
„И това се е случвало в живота на Църквата! Помислете само за бедната Жана д`Арк: днес тя е светица! Най-бедната: тези господа доктори я изгорили жива, понеже казвали, че била еретичка, такава, обвинена в ерес… Но тези доктори, които познавали сигурното учение, тези фарисеи били далеч от Божията любов. Нещо по-близко до нас: помислете за блажения Розмини. Всичките му книги били забранени. Било забранено да бъдат четени, било грях да се четат. Днес той е блажен. В историята на Бога с неговия народ Господ изпратил пророците, за да му кажат, че той обича народа си. В Църквата Господ изпраща светците. Светците са тези, които движат живота на Църквата: това са светците. Не силните, не лицемерите, не. Светците!“
Светците „са онези, които не се страхуват да бъдат милвани от Божието милосърдие. Затова тези свети мъже и жени разбират цялата тази мизерия, мизерията на човешкия живот , и придружават хората отблизо. Те не презират народа“:
„Исус казва: ` Който не е с Мене, той е против Мене ` (ст. 23). Но няма ли път за компромис, малко тук, малко там? Не. Или си по пътя на любовта или по пътя на лицемерието. Или позволяваш да си обичан от Божието милосърдие, или правиш каквото искаш, според сърцето си, което все повече се втвърдява, всеки път, по този начин. Който не е с Мене, той е против Мене: няма трети път на компромис. Или си свят, или вървиш по друг път. ` Който не събира с Мене, оставя нещата… Не, по-лошо: той разпилява, той разрушава. Той е покварен, той покварява.“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар