Църквата винаги трябва да отваря вратите си
Папа Франциск често е подчертавал един вътрешен конфликт – конфликта между Исус, Който отваря вратите за всички, преди всичко за стоящите далеч и за грешниците, за да се обърнат, и християните, които често държат тези врати затворени за онези, които чукат на вратата на църквата, или ги затварят под носа им. Според Папата става дума за конфликт между безкрайното милосърдие на Христос и оскъдното милосърдие на този, който може би също вярва в Него.
В проповедта си този вторник в „Санта Марта“ Папата разгледа „водата“, която се споменава в литургичните четива за днешния ден – Книгата на пророк Йезекиил 47, 1-9. 12; Евангелието от Иван 5, 1-16). Ето как пророк Йезекиил описва „спасяващата вода“: „Ангелът ме доведе назад при вратата на храма и ето, изпод прага на храма тече вода към изток, защото храма стоеше с лице към изток, и водата течеше изпод дясната страна на храма, на юг от жертвеника“ (стих 1).
Това се отнася за водата на езерото Витезда, както е описано в Евангелието, където лежи мъж, който от тридесет и осем години е болен (срв. Ив 5, 5), един натъжен и също малко ленив паралитик, който никога не е имал възможност да бъде потопен във водата на езерото, когато тя се раздвижвала, за да оздравее. Но Исус го изцелява и насърчава да стане и да тръгне. Това обаче предизвиква критиката на книжниците, че е излекуван в събота. Папата каза, че това е „история“, която се повтаря често и днес: „Един мъж или една жена, който или която се чувства болен, тъжен в душата, който или която е направил(а) много грешки в живота, усеща в един миг, че „водата се раздвижва“. Светият Дух е Този, Който задвижва нещо и той/тя чува дума… „Ах, искам да отида!“… И той/тя събира кураж и тръгва. И колко често тогава в християнските общности те стоят пред затворени врати: „Не, ти не можеш да влезеш, не, ти не можеш. Направил си грешка и затова не може. Ако искаш да дойдеш, тогава ела в неделя на литургията, но остани там, повече не бива да правиш“. Това, което Светият Дух прави в сърцата на хората, християните развалят с психология като тази на книжниците“.
„Съжалявам за това“, каза Папата. Защото Църквата винаги трябва да отваря вратите си:
„Църквата е домът на Исус, а Исус приема. Но Той не само приема, Той тръгва, за да търси хората, както отишъл да търси този парализиран. И какво прави Исус, когато хората са наранени? Обвинява ли ги, че са наранени? Не, Той идва и ги носи на раменете Си. Това се нарича „милосърдие“. Когато Бог критикува народа Си – „Милост искам, не жертви!“(срв. Мт 12,7) – Той говори за това“. „Кой си ти, че да затваряш вратата на сърцето си пред един мъж или една жена, които искат да станат по-добри, които отново искат да се върнат при Божия народ, понеже Светият Дух е раздвижил сърцата им?“ – риторично попита Светият Отец. Дано Постното време помогне да не се прави грешката на този, който презира любовта на Исус към парализирания, само защото е била „против закона“: „Нека днес на литургията молим Господ за обръщане за нас, за всеки един от нас и за цялата Църква, за обръщане към Исус, за обръщане към милосърдието на Исус. Ето така законът ще бъде изпълнен напълно, тъй като законът казва да обичаме Бог и ближния като самите себе си“.
Новини: Импулс за днес












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар