Студеното, абстрактно учение без радост, без любов, без Бог

26 март 2015, 21:53

Радостта на Авраам – баща на много народи – бе отправната точка в размишленията на Папа Франциск върху литургичните четива за деня, при проповедта му в „Санта Марта“ . Авраам, както и жена му Сара били възрастни, но той вярвал, отворил сърцето си за надеждата и бил пълен с утеха. След това Исус напомня на книжниците, че Авраам ликувал в надеждата , защото „би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва“ (Ив 8,56).
„Ето това е, което книжниците не разбирали. Те не разбирали радостта от обещанието. Не разбирали радостта от надеждата. Не разбирали радостта от завета. Не разбирали! Не знаели да се радват, защото били загубили усета за радост, който идва само от вярата. Нашият баща Авраам можел да се радва, защото имал вяра: той бил оправдан чрез вярата. Онези там били загубили вяра. Те били книжници, но без вяра! Нещо повече: били загубили закона! Защото фокусът на закона е любовта, любовта към Бог и към ближния“.
Те имали само една система от прецизни учения, която ден след ден прецизирали още, така че никой да не може да я докосне. Мъже без вяра, без закон. Те били вкопчени в ученията, които водели до казуистична нагласа: трябва ли да се плащат данъци на кесаря или не? Тази жена там, която се е женила седем пъти – когато отиде в небето на седемте мъже ли ще бъде жена? Тази казуистика… Това бил техният свят, един абстрактен свят, свят без любов, свят без вяра, свят без надежда, свят без доверие, свят без Бог. И затова те не можели да се радват.“
Възможно е книжниците да са намирали нещо за забавно, „но без радост, а напротив: изпълнени със страх“. „Това е животът без вярата в Бог, без доверие в Бог, без надежда в Бог“, каза Папата. Сърцето им било вкаменено: „Тъжно е да си вярващ без радост, а радостта отсъства, когато липсва вяра, когато няма надежда, когато няма закон, а само правила, студено учение.“
Накрая Папата каза: „Радостта от вярата, радостта от Евангелието е мерило за вярата на един човек. Без радост този човек не е истински вярващ. Сега ще си отидем у дома, но преди това ще празнуваме литургията с тези думи: `Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва`. И нека молим Бог за благодатта да ликуваме в надеждата, за благодатта да можем да видим деня на Исус, когато ще се намерим заедно с него, за благодатта на радостта.“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар