Catholic-news

Папата днес в „Санта Марта“:

„Привързаността към богатството е начало на всеки вид корупция, навсякъде: лична корупция, корупция в магазините, също малка корупция, що се касае до търговията, корупцията на онези, които смъкват 50 грама от истинското тегло, политическа корупция, корупция във възпитанието… Защо? Защото онези, които са привързани към властта си, към богатствата си мислят, че са в рая. Те са затворени, нямат хоризонт, нямат надежда. Накрая ще трябва да оставят всичко след себе си.“

„Има една тайна в притежанието на богатството“, отбеляза Папата. „Богатството има способността да съблазнява и да води към съблазън и да ни кара да мислим, че сме в рая на земята.“ Но този „рай на земята“ е място без хоризонт. Той прилича на онзи градски квартал, който Папата е виждал през 70-те години: квартал на богатите, които пазели границите му с оръжие.

„А животът без хоризонт е стерилен живот, животът без надежда е тъжен. Привързаността към богатството ни прави тъжни и стерилни. Казвам `привързаността`, не говоря за `доброто управление на богатството`, защото богаствата са за общото благо, за всички. Ако Господ подарява богатство на някой човек, то е, за да го използва за благото на всички, не за самия себе си, не за да го затваря в сърцето си, което става подкупно и тъжно.“
Богатството без щедрост „ни кара да мислим, че сме силни без Бог. А накрая ни взема най-доброто: надеждата“. Но Исус показва в Евангелието правилния начин, по който да се живее в изобилие от блага:

„Първото блаженство `Блажени бедните духом`, означава освобождаване от тази привързаност и така да се постъпва, че богатството, което Бог е дал на някой човек да е за общото благо. Това е единственият начин. Да се отвори ръката, да се отвори сърцето, да се отвори хоризонтът. Ако обаче ръката ти е затворена, ако сърцето ти е затворено като на онзи човек, който устройвал празненства и носел луксозни дрехи, тогава ти нямаш хоризонти, тогава не виждаш другите, които са в нужда и ще имаш края на онзи човек: далеч от Бога.“