Човешкото сърце на Бог

23 юни 2017, 12:41

Проповед за тържеството Пресвето Сърце Исусово

Братя и сестри,
Може би някого го дразни изображението на Исус, показващ Своето собствено Сърце. Може би този някой смята, че това е малко прекален образ: сърце – чак навън…
А това е един необикновен образ. Не го е измислил художник. По-рано обичащият Исус бил изобразяван като Добрия пастир, Който носи на раменете си агънце. Бил също рисуван като Страдащия в Гетсиманската градина, като Умиращия от любов към хората на кръста.
Изображението на Исус, показващ собственото Си Сърце, го имаме благодарение на св. Маргарита Мария Алакок, която ни предаде тази вест в своите откровения.
Буквалността на сърцето за нас е много важна. Бог приел да има човешко сърце. Исус, единен с всемогъщия Отец, има наше – човешко – сърце.
Защо Господ Исус плакал след смъртта на Лазар? Нали, бидейки Бог, знаел, че ще го възкреси? Плакал, защото имал човешко сърце, такова, което плаче, разделяйки се с някого обичан, дори тогава, когато се разделя за кратко.
Един студент по богословие – кандидат за свещеник, по време на ваканцията, май доста „нахранен” с разни теологични теории, посетил дом, в който след смъртта на майка му плачело едно момиченце, и го попитал: „Защо плачеш? Твоята майка е на Небето. По-скоро трябва да се радваш.” Но то продължило да плаче: „Да, обаче мама я няма вкъщи…” Сигурно си е мислело: остана празно място на масата; чашата, в която мама повече няма да сипе нищо; в гардероба стои палтото, което повече няма да облече; няма повече да ми реше косата, нито да ме целуне за „лека нощ”… Момиченцето плачело, защото имало човешко сърце…
Човешки сърца нямат ангелите. Човешкото сърце плаче, когато обича. То е толкова необикновено, защото е велико, и едновременно толкова слабо. Почти на всички езици хората казват: обичам и имам към него, или нея, слабост…
Любовта е слабост, защото този, който дори най-много обича, който е силен дори като библейския Самсон, изваждащ дъбови дървета с корените им от земята, – ако наистина обича – може да прояви слабостта си до такава степен, че няма сили да напусне някого, когото обича, но който го наранява и пренебрегва… Сърцето все се бои, слабо е, защото усеща опасността от това, че любовта ще му избяга или ще умре.
Такова човешко, слабо сърце прие Господ Исус, Този, Който е Бог всемогъщият и Който всичко знае. Обича ни и не ни напуска, въпреки че ние грешим, въпреки че Му изневеряваме. Все ни очаква, очаква да се поправим, очаква нашата изповед, нашия разговор с Него.
Невероятно нещо: Бог прие човешкото сърце, всемогъщ и толкова слаб едновременно, че не може да се откъсне от грешника, само бди над него и чака търпеливо, чака неговото покаяние и съжаление.
От всичките изображения на Господ Исус този образ е най-прекрасният и най-невероятният, който показва човешкото Сърце на Бог.
Амин.

† отец Мариуш Полцин, OFM Cap.
Клагенфурт, юни 2015 г.

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар