Catholic-news

На първата Света Литургия в „Санта Марта“ след лятната ваканция, този вторник Папа Франциск зададе въпроса: „Живеем ли наистина в очакване на Господа?“, позовавайки се на литургичните четива и по-специално на откъса от Първото послание на апостол Павел до Солуняни (1 Сол 5, 1-6.9-11).
Сигурна вяра в окончателната среща с Христос, която е по-силна от всички съмнения и толкова твърда, която ни прави радостни всеки ден: такава вяра се корени не в празните приказки, а в утехата, която християните могат да си дават едни на други. Общността в Солун била „неспокойна“, интересувала се за съдбата на починалите, за това къде се намират те.
Апостолът потвърждава, че „денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя“, но добавя: „Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа… Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите“. Именно това е утехата, която дава надежда, каза Папата:
Това е съветът: `Утешавайте се`. Утешавайте се един друг. Говорете за това… Но аз ви питам: говорим ли ние за това, че Господ ще дойде? Че ще се срещнем с него? Или си говорим просто за много неща, и за теологии, за църковни неща, свещеници, сестри, монсеньори, за всичко това? А утехата ни тази надежда ли е? … Говори ли се в нашите общности, в нашите енории, че сме в очакване на идването на Господ? Или се бъбри за това и онова, за да минава времето и да не се отегчаваме?“ „Вярно е, Той ще дойде да ни съди и когато отиваме в Сикстинската капела, ние виждаме онези красиви сцени от Страшния съд, това е вярно. Но ние си мислим и за това, че Той ще дойде, за да ме види, за да го погледна с тези очи, да го прегърна и завинаги да остана при него. Това е надеждата, за която апостол Петър казва, че трябва да я обясняваме на другите, че трябва да даваме свидетелство за тази надежда (срв 1 Петър 3,15).“
„`Сигурен съм, че ще виждам Господ`. `Сигурен съм, че Господ живее`. `Сигурен съм, че Господ ще дойде да ме посети`: това е хоризонтът на нашия живот“.