Catholic-news

Тази сутрин на Св. Литургия в параклиса на „Санта Марта“ Папа Франциск фокусира вниманието си върху първото четиво за деня из Посланието на апостол Павел до колосяни (Кол 1,15-20). Апостолът показва „личната карта“ на Исус: „Исус Христос е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар“. Отец го е изпратил „чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори“.
„Мирът е Божие дело“, каза Папата, дело „на онова негово унижение, за да бъде послушен до смърт, до смъртта на кръста“. „Когато говорим за мир и помирение, малък мир, малки помирения, трябва да мислим за големия мир и голямото сдобряване, които е направил Исус“. Без Христос „е невъзможен мирът. Без него е невъзможно помирението“. Нашата задача е, насред всички новини за война и омраза – също и в семействата, да бъдем мъже и жени на мира и помирението:
„Ще е добре за нас да се попитаме: `Мир ли сея аз? Например: мир ли сея или разногласия с езика си?` Колко често сме слушали да се говори за някой човек: `А, този има език като змия!`, защото той постоянно прави това, което змията направи с Адам и Ева: тя разруши мира. А това е зло. Това е болест в нашата Църква: да се сее разделение, да се сее омраза, да не се сее мир. И това е въпрос, който е добре да си поставяме всеки ден: `Аз днес мир ли посях или разногласия?`. `Е, понякога трябва да се кажат някои неща, понеже този… или понеже тази…`. `Тогава с тази нагласа какво сееш ти там`“. Следователно християните са призовани да бъдат като Исус, който е дошъл при нас, за да създава мир, за да помирява“- „Понеже Бог е искал да живее с цялата си пълнота в него, за да помири чрез него всичко. Искал е да доведе всичко на небето и на земята при Христос, който е миротворил с кръвта си на кръста“ (срв. Ст.19-20).
„Ако един човек не прави нищо друго в живота си, освен да помирява и да носи мир, тогава той може да бъде обявен за светец: този човек е свят. Но ние трябва да израстем, трябва да се обърнем: никога не бива да има дума, която да разделя, никога, никога дума, която да води до война, до малки войни, никога клюки! Мисля си: Какво е клюката? Е, нищо, да кажеш една малка дума срещу някой друг или да разкажеш някоя история: `Този там направи това…`. – Не! Клюкарстването е тероризъм, защото този, който дърдори и клюкарства е като терорист, който хвърля бомба и после изчезва, той разрушава: той разрушава с езика, не носи мир. Но един такъв е хитрец, нали? Той не е атентатор самоубиец, не, той пази добре себе си“.
„Всеки път, когато на устните ти е нещо, което сее спор и разделение и прави зло на другия… Прехапи си езика! Мога да ви уверя: ако правите това упражнение да си прехапвате езика вместо да сеете раздори, първите няколко пъти езикът ви ще се подуе и разрани, защото там е дяволът, защото е негова работа, негов занаят това да разделя.“
Папата завърши: „Господи, ти си пожертвал живота си, дай ми благодатта да създавам мир, да помирявам. Ти проля кръвта си, затова не е важно за мен, че езикът ми малко ще се подуе, понеже го прехапвам, преди да заговоря лошо за другите.“