Да бъдем търпеливи и милосърдни, да прощаваме – какъвто е Господ към нас

10 септември 2015, 23:06

В днешната си проповед в „Санта Марта“ Папа Франциск се запита дали благодарим достатъчно за дара на мира, който сме получили в Исус и отбеляза, че мирът е дарен, но не е приет.
„Има мъже и жени, които работят много – наистина работят много! – за да произвеждат оръжие, оръжие, по което накрая лепне кръвта на много невинни, на много хора. Това са войните! … Мирът спасява, мирът ти дава да живееш, да растеш. Докато войната те унищожава, тегли те надолу.“
„Ако не можеш да прощаваш, тогава не си християнин. Може да си добър мъж, да си добра жена, но… Защото не правиш това, което е правил Господ. Ако не прощаваш, не можеш да приемеш мира на Господ, прошката на Господ. Всеки ден, когато молим „Отче наш“ ` Прости ни дълговете, както и ние прощаваме…` – това е фраза, която изразява условие. Опитваме се да `убедим` Бог да бъде добър като нас, когато прощаваме: обратното. Думи, нали? Както в онази хубава песен: `Пароле, пароле, пароле, нали? Мисля, че беше Мина, която я пееше… пароле! Както Господ прости на вас, така трябва да правите и вие.“
Необходимо е християнско трпение: „Колко много жени-герои има днес в нашия народ, които заради доброто на семейството, заради децата търпят много бруталност, много неправди: търпят ги и продължават със семейството“. Колко много „героични мъже има в нашия християнски народ, които издържат да стават рано, за да ходят на работа – често на несправедлива, лошо платена работа – да се върнат късно вечерта, за да издържат жена и деца. Това са праведните!“
Но има и такива, „които оставят езика да работи и по този начин водят война“, защото: „езикът разрушава, воюва!“
Папата подчерта още една ключова дума, която Исус произнася в Евангелието: „милосърдие“. Важно е да разбираме другите, а не да ги осъждаме.
„Господ, Отец, е милосърден, той прощава винаги, винаги иска да има мир с нас. Но ако ти не си милосърден, тогава рискуваш Господ да не е милостив към теб, защото ние ще бъдем съдени със същата мярка, с която съдим другите“.
„Ако си свещеник и не ти е до това да си милосърден, тогава иди при епископа и го помоли да ти даде работа в администрацията. Но моля, не отивай в изповедалнята! Когато един свещеник, който не е милосърден, седи в изповедалнята, това е много лошо! Той удря хората. `Не, отче, аз съм милосърден, но съм малко нервен…` Наистина… Преди да отидеш в изповедалнята, е по-добре да потърсиш лекар, който да ти предпише успокоително за нервите! Но бъди милостив!`
Както свети Павел учи, е необходимо да се „облечем“ в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кростост, дълготърпение. Това е християнският стил, стилът, с който Исус дари мир, не стилът на високомерието, осъждането, говоренето за другите“.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар