Catholic-news

Тази сутрин на Литургията в параклиса на „Санта Марта“ Папа Франциск напомни за обещаната от Исус награда: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Не осъждайте и няма да бъдете осъждани“:
„Можем да кажем: `Това е хубаво, нали?` Но някой от вас може да каже: `Да, отче, хубаво е, но как става, как да се започне? И каква е следващата стъпка, за да се продължи по този път?` Първата стъпка виждаме днес, както в първото четиво (1 Тим 1,1-2.12-14), така и в Евангелието. Първата стъпка е в самокритиката. В смелостта сам себе си да виниш, преди да критикуваш и да обвиняваш другите. Павел хвали Господа, защото го е избрал и му благодари: ` Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ, който ми даде сила, задето ме призна за верен, като отреди на служба мене, който по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилван, защото, без да зная, вършех това в неверие`.
Свети Павел „ни учи сами да виним себе си. А Господ го прави с онази представа за сламката в окото на брат ти и гредата в твоето собствено око, която не забелязваш (срв. Лк 6,41). Трябва първо да извадиш гредата от твоето око, да виниш себе си. Следователно първата стъпка е самокритиката. Не бива да се чувстваме като съдия, който вади сламката от окото на другия:
„Исус употребява думата, която използва само за онези, които са двулични, които имат двулична душа: `Лицемери!`. Лицемери. Мъжът и жената, които не се научават да са самокритични, стават лицемери. Всички ли? Всички. Започвайки от Папата надолу: всички. Ако някой от нас няма способността да се самокритикува и едва после, когато е необходимо, да казва неща за другите, той не е християнин, той не навлиза в това красиво дело на помирение, примирие, нежност, доброта, прошка, щедрост, милосърдие, което ни донесе Исус Христос.“
Така че първата стъпка е тази: Да молим Господ за благодатта на обръщане и да спираме, когато на някой му хрумне да мисли за грешките на другите:
„Ако в мен се надигне желание да кажа на другите за техните грешки: стоп! `Ами аз?` И да придобия онази смелост, която Павел посочва тук: ` бях хулител, гонител и оскърбител `… А колко много можем да кажем за себе си? Да си спестим коментарите за другите и по-добре да коментираме нас самите. Това е първата стъпка по нашия път на щедрост. Който вижда само сламката в окото на другия, свършва в мизерия: една нищожна душа, пълна с дребнавост, с бъбривост“.
„Да молим Господ за благодатта да последваме съвета на Исус: да бъдем щедри в прошката, щедри в милосърдието“. За да бъде обявен един човек за светец „има цял процес, необходимо е чудо и тогава Църквата го провъзгласява за светец. Но ако се намери човек, който никога, никога, абсолютно никога не е злословил за другиго, той може да бъде обявен незабавно за светец.“