Catholic-news

Бог никога не изоставя праведните, но небесата не помнят имената на хората, сеещи зло. Това каза Папа Франциск по време на утринната света литургия, отслужена от него на 8 октомври в параклиса към Domus Sanctae Martae.

Хората често се сблъскват с проблеми, които, така да се каже, надхвърлят техните сили: например, на четиридесетгодишна съпруга и майка на три деца откриват злокачествен тумор, който я приковава към леглото. Защо? Или набожна и порядъчна жена губи сина си, убит от мафията. Защо? Такъв тип трагични случаи сякаш пронизват с хладен нож мислите на много хора, чиято убедена и дълбока вяра се оказва изправена пред тежки изпитания. В книгата на пророк Малахия от първото литургично четиво за деня звучи подобен въпрос: защо се случва това, „каква полза, че пазихме Божиите наредби“, докато в същото време „надменните“ и „вършещите беззакония“, „въпреки че изкушават Бога, по-добре се нареждат, и остават цели“?
„Колко често виждаме потвърждение на всичко това в лицето на лошите хора, правещи зло. Оказва се, че техният живот е лек и радостен: те са щастливи, имат си всичко, които си пожелаят, не се нуждаят от нищо. Защо, Господи?… Това е един от многото въпроси. Защо човек, който е без съвест, който не се интересува нито от Бог, нито от ближния, който е несправедлив, защо такъв човек винаги всичко му се получава, има всичко, което пожелае, а ние, които правим добро, се сблъскваме само с проблеми?“ – риторично попита Папата.
На този въпрос, отбеляза Светият Отец, дава отговор днешният псалм: „Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци“, който намира радостта си в Закона Господен. След това Франциск поясни: „Сега, в настоящия момент, ние не виждаме плодовете от страданията на хората, които носят кръста си – така, както на Велики Петък и Велика Събота не виждаме плодовете от разпъването на Божия Син и Неговите страдания. Но всичко, което ще направи, ще приключи добре. Какво обаче ни казва псалмът за злите хора, за които си мислим, че всичко им е наред? „Не така са нечестивците, не така, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине“.
Размишлявайки за справедливостта в небето, Папа Франциск обърна внимание на евангелската притча за бедния Лазар и богаташа: бедният Лазар – символ на страданието и безизходицата; богаташът – човек, който не пожелал да даде на бедняка дори троха от масата си. „Забележете – каза Папата, – че името на този човек не се споменава. Просто прилагателно: „богатият“. В Книгата на Божията памет злите хора са безименни – този просто е някакъв нечестивец, този – измамник, онзи – експлоататор… Всички те са наречени не с имена, а с прилагателни. Но тези, които се стремят да вървят по Божия път, пребъдват в Неговия Син, Чието Име е Исус Спасител. Това име е трудно за разбиране; то също така е необяснимо и заради изпитанията на Кръста, и заради всичко, което Христос изстрада за нас“.