Catholic-news

Мечтата на Бог е човекът да Го срещне. Бог стана човек в Исус и влезе в нашата история. Така че, да срещнем Исус, е това, което единствено и наистина е важно в живота на човека. Действително, ние си даваме сметка за значимостта на това да имаме някаква цел, някакъв идеал, някаква постоянна сигурност по пътя си, нещо, което сериозно „да държи изправен“ нашия живот. Всички желаем краката ни да стъпят на скалата, но често в ежедневната действителност се оказваме затънали в подвижните пясъци на това, което светът предлага. Често натрупваме конкретен опит и със самите себе си, и наблюдавайки това, което се случва около нас, разбираме, че светските неща не могат да изпълнят сърцето на човека.
Още св. Августин казвал: „Господи, сърцето ми е неспокойно, докато не намери почивка в Теб“. Мисля обаче, че това „почивка в Теб“ трябва да бъде разбрано добре, най-вече днес, когато пред трудностите и стреса на всекидневието сме изкушавани да избягаме от действителността, да си построим един абстрактен духовен свят, нереален, илюзорен и да се срещем с един Бог, изграден от нас, който да ни даде покой и който да ни остави на мира. Въплъщението ни казва обаче, че не ние изграждаме Бог, а Той се разкрива, показва се, помага ни.
Да имаме сърце, което „почива в Бог“, което е срещнало това, което винаги е търсило и заради което е било създадено, е в такъв случай съвсем друго нещо. Мисля, че това означава да се постараем доста, да бъдем вкоренени в историята със сърце в Бог. Моят опит ми казва, че когато срещнеш наистина Бог, имаш страшно много работа, не безсмислена работа, а някаква активност, която се поражда от желанието да оползотвориш всички възможности, които Бог е вложил в теб. Преоткривайки Него, преоткриваш самия себе си в истината на твоята нищета, но и на даровете, които е положил вътре в теб. Да кажем „да“ на Исус е върхът на нашата реализация, защото това е истинският смисъл на нашето съществуване; целта, която трябва да достигнем; единственото нещо, което е наистина важно, и затова Той стана човек.
Ако не кажем „да“, ще бъдем винаги и при всички положения „малки чудовища“, които се опитват да осъществят невъзможно неща, за да успеят да се харесат на тези около нас – на нашите родители, на децата ни, на приятелите, на работодателя… а кои сме ние? Някакви объркани хора. Затова днес страшно много младежи се колебаят, страхуват се от бъдещето, от собствените си отговорности, защото страшно много родители се ограничават с това да планират живота на децата си според техните си изисквания и очаквания. Необходимо е ние, родителите, ние, възпитателите, да открием отново, че сме призвани да давам жевот, а след това да принасяме на Бог плода на любовта, така както Йосиф и Мария са въвели Младенеца Исус в храма. Ако не принесем на Бог нашите деца, ще ги ограничим, защото това, което се харесва на нас, е нищета, корист, понякога зацапана с амбиция, с човешка слава.
Общността желае да бъде тази действителност, която помага на родители и деца, чиите крака от години са в капана на подвижните пясъци на греха, на лъжата и на отчаянието, да започнат отново, да вървят по скалата, която е Исус Христос.
Всичко може да рухне. Той остава винаги!
Това е, което в Общността изпитваме всекидневно и което желаем да ви предадем.

Майка Елвира,
основателка на Общност „Ченаколо“

Из „Лъчи от светлина. От сърцето на Майка Елвира“,
изд. „Фондация Комунитас“, София, 2014