Catholic-news

Най-хубавото наследство, което можем да оставим на останалите, е вярата. Това каза Папата по време на утринната меса в параклиса на Domus Sanctae Marthae. В проповедта си той отново призова да не се страхуваме от смъртта, защото пътят на живота продължава отвъд нея.
Първото литургично четиво за днешния ден разказва за смъртта на цар Давид. „Във всеки един живот настъпва край – подчерта Светият Отец – и това е мисъл, която много-много не ни допада, винаги ни обърква, само че това е една всекидневна реалност“. Да мислим „за последната стъпка“ – това е една „светлина, която осветява живота“, „реалност, която трябва винаги да държим пред очите си“. В тази връзка Франциск добави: „На една от аудиенциите в сряда сред болните имаше една стара сестричка, но с едно лице, излъчващо мир, с един светъл поглед. И аз я питам: „Сестро, на колко си години?“. А тя с усмивка ми отвръща: „На 83, но приключвам пътя си в този живот, за да започна другото пътуване, с Господ, защото имам рак на панкреаса“. И така, в мир, тази жена бе изживяла по един изразителен начин посветения си живот. Тя не се страхуваше от смъртта: „Приключвам своя жизнен път, за да започна другия“. Това е едно преминаване. И такива примери ни се отразяват добре“.
Вярата – най-хубавото наследство
Какво още каза Папата по повод днешните литургични четива? Цар Давид, за когото разказва първото четиво, царувал над Израил цели 40 години. „Но дори и четиридесет години минават“ – отбеляза Франциск. Преди да умре, Давид насърчава сина си Соломон да следва Господния закон. През живота си той грешал много, но се бил научил да иска прошка, затова и Църквата го нарича „светия цар Давид“. „Грешник, но свят“ – добави Папата. Сега, преди да умре, той оставя на сина си „най-хубавото и велико наследство, което един мъж или една жена могат да оставят на децата си: оставя му вярата“. „Когато се съставя завещание, хората казват: „На този оставям това, на този – онова, на третия – еди-какво си…“. Да, добре, но най-хубавото, най-великото наследство, което един мъж, една жена могат да оставят на децата си, това е вярата. И Давид си спомня за обещанията на Бог, спомня си за своята собствена вяра в тези обещания и ги припомня също и на своя син. Оставя му вярата в наследство. Когато по време на ритуала на Кръщението даваме на родителите запалената свещ, светлината на вярата, ние им казваме: „Пази я, позволи да гори в твоя син и в твоята дъщеря и им я остави като наследство“. Да оставим вярата в наследство – на това ни учи Давид, и така умира – просто като един обикновен човек. Но добре знае какво да посъветва сина и кое е най-доброто наследство, което да му остави: не царството, а вярата!“.
Бог е верен, Отец никога не разочарова
Няма да е зле да се запитаме: „Кое е наследството, което оставям със своя собствен живот?“. „Оставям ли наследство като мъж, като жена на вярата? Оставям ли това наследство на моите близки? Нека просим от Господ две неща: да не се страхуваме от тази последна стъпка, подобно на сестрата от онази генерална аудиенция: „Завършвам жизнения си път, за да започна другия“ – нека не се страхуваме; и второто нещо – нека всички с живота си да можем да оставим като най-добро наследство вярата, вярата в този верен Бог, в този Бог, Който е винаги около нас, в този Бог, Който е Баща и Който никога не разочарова“.

Източник: Papaboys