Catholic-news

Пътят на Петър и пътят на Юда

Как е обичайно да постъпи човек, когато разбере, че някой се кани да го предаде? Най-вероятно би прекъснал всякакви отношения и би се постарал да предотврати предателството. Исус обаче не само не гони Юда, но му измива нозете и споделя с него последната трапеза. Той вярва до последно, че Юда все още може да се покае, въпреки че според нашите, човешки разбирания, е очевидно, че това няма да се случи. По същия начин Той вярва във всеки от нас, способен е на безгранична прошка и «измива нозете ни», като се надява, че няма да си тръгнем от Него през нощта, както стори Юда.
Трудно ни е да си представим каква остра болка изпитва Исус, когато поредният «Юда» се отправя към своята собствена гибел; какво разочарование се съдържа в думите от първото четиво: «Напразно съм се трудил, за нищо и напусто съм изтощавал силата Си»… На една от най-пронизващите картини на Николай Ге (руски художник-реалист), озаглавена „Съвест“, е показан момента, когато Юда остава сам със съвестта си. Неговата жалка фигура на безпомощен, смачкан човек, изхвърлен от светлината във «външната тъмница», е предупреждение за всеки от нас.
Ето какво може да се случи с онези, които предават своето ученичество. Защото на Юда му било дадено много: той бил избран от Исус като един от най-близките ученици и бил през цялото време заедно с Него. Това показва, че дори близостта с Исус не гарантира, че няма да се отдалечим от Него, дори че няма да Го забравим. Защото, колкото и страшно да звучи, чертите на Юда са във всеки човек.
Когато се опитваме «да се впишем в ситуацията», за да извлечем някаква изгода, или смятаме, че е възможно да се «понаведем» под системата, за да получим нещичко от нея, ние всъщност тръгваме по пътя на Юда. Разбира се, Петър също се отрече от Исус, но не получи изгода от това. Той бе сигурен, че любовта му е достатъчна, за да положи душата си за Христос. Колко често и ние самоуверено се осланяме на собствените си сили, претърпяваме поражение, но не си вземаме поука от това. Петър обаче страда и плака, като осъзнаваше своите слабости и като прие Божието милосърдие – с други думи, Петър си направи извод от своето собствено поражение.
В същото време Юда не пожела да се «понизи», за да поиска прошка, нещо повече – горделивостта му не му позволи дори да допусне, че Исус може да му прости. Това е урок за всеки, който си мисли, че е съгрешил толкова много, че за него няма прошка, че е по-добре «да ям, да пия и да се веселя», защото така или иначе всичко пропада. Като си мислим, че всичко знаем и всичко контролираме, ние постъпваме като Юда – не вярваме в Божието милосърдие.

Общност Verbum Dei

Превод: (c) www.catholic-news.bg

Изображение: „Съвест“, Николай Ге, Третяковска галерия