Предателството на Юда

12 април 2017, 12:30

Духовно размишление за Велика Сряда

Днес е Велика сряда. Все по-близо сме до Разпъването и Възкресението. И днешният евангелски откъс ни кара отново и отново да се замислим над предателството на Юда, над тайната на човешкото сърце. Защо Юда, един от онези, които били най-близо до Исус, който споделял с Него една трапеза, както и превратностите от трудния апостолски живот, или казано по друг начин – който бил като всички останали апостоли, Го предал? Немалко са били опитите да бъде разбрана психологията на Юда, та дори и да бъдат оправдани постъпките с едни или други мотиви, от типа: „Юда е искал да подтикне към по-решителни действия“ или „Юда е искал да даде възможност на Исус да прояви своята божествена сила“. Но всичко това са само догадки, а фактът е този, който разказват евангелистите – Юда предава Учителя, а в същото време е и лицемер.
В днешния евангелски откъс Исус казва нещо много важно, което да стигне до сърцето на всеки от нас: „Син Човечески отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Син Човечески ще бъде предаден!“. Ние често оправдаваме лошите си постъпки с външни обстоятелства: „времето е такова“, „държавата е такава“, „всички лъжат и са предатели, и аз не съм по-различен…“. Да, но на практика човек винаги има избор и винаги има възможност да съхрани човешкото си достойнство и да не става предател.
Естествено, човекът е слаб. Печатът на първородния грях тежи на сърцето ни, и то е отворено за изкушения. Но да допуснеш едно или друго изкушение в сърцето, това е решение на всеки от нас. Дали ще слушаме дявола или Светия Дух – това също е въпрос на решение. Затова нека всеки ден се молим с молитвата „Отче наш“, за да ни избави Господ от злото. Въпросът обаче е дали се вслушваме в думите на тази молитва или просто ги произнасяме механично.

Общност Verbum Dei
Превод:
© www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар