Когато свещите говорят

28 ноември 2016, 09:36

На адвентния венец горели четири свещи. Било много тихо. Толкова тихо, че се чувало как свещите започнали да си говорят.
Първата свещ въздъхнала: „Моето име е Мир. Аз светя, но хората не пазят мира“. Светлината й бавно намаляла и угаснала.
Втората свещ трепнала и казала: „Казвам се Вяра. Но съм излишна. Хората не искат да знаят нищо за Бог“. Свещта угаснала от трептенето на въздуха.
Тъжно и тихо заговорила третата свещ: „Името ми е Любов, но нямам повече сили. Хората виждат само себе си, а не другите, които трябва да обичат“. С едно последно потрепване и нейната светлина угаснала.
В стаята влязло едно дете и почти се разплакало: „Вие трябва да горите, а не да угасвате!“
Тогава се обадила четвъртата свещ: „Не се страхувай! Докато аз горя, можем да запалим и останалите свещи. Името ми е Надежда“.
Детето взело тази свещ и с нейния пламък запалило отново другите свещи.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар