Catholic-news

Джак погледна набързо скоростомера, преди да намали. 73 км/ч в участък с ограничение от 50. Лошо, вече четвърти път за четири месеца.
Той отби вдясно и си каза: „Нека полицаите се помръщят отново на моя стил на шофиране. С малко късмет покрай тях ще профучи някой по-голям бързак, от който биха се заинтересували повече.“
Полицаят слезе от колата си с дебел бележник в ръката. Боб ли беще това? Боб от църквата?
Джак потъна дълбоко в седалката. Това беше по-лошо и от акт. Катаджия християнин хваща нарушител от собствената си църква. Слезе от колата, за да поздрави Боб.
„Здрасти, Боб. Странно, че се виждаме пак така!“
„Здравей, Джак.“
„Хвана ме да бързам към къщи, за да видя жена ми и децата.“
„Да, така е.“
„Излязах много късно от офиса. Даян спомена нещо за печено говеждо с картофи тази вечер. Разбираш ли какво искам да кажа?“
„Знам какво си мислиш. Но знам също, че току-що наруши закона.“
„Ех“ каза си Джак, „това беше в грешната посока. Време е да променя тактиката.“
„С колко ме хвана?“
„Със седемдесет. Би ли се върнал в колата си?“
„Ама, Боб, чакай малко. Аз веднага проверих, щом те видях! Да са били най-много 65 км в час.“
„Моля те, Джак, седни в колата си.“
Изнервен, Джак тръгна към колата си. Затвори вратата и се втренчи в таблото. Боб пишеше усърдно в тефтера си. Защо не му поиска книжката и документите?
Боб почука на вратата. В ръката си държеше бележка. Джак отвори прозореца, не повече от 5 см, само колкото да вземе листчето. Боб му го подаде и тръгна към колата си, без да каже нито дума повече.
Джак разгъна бележката. Какво ли щеше да му струва пак забавлението? Я почакай! Някаква шега ли е? Това не беше акт за превишена скорост!
Джак зачете:
Скъпи Джак,
някога имах малка дъщеря. Когато беше на шест, почина при злополука. Позна: онзи караше прекалено бързо.
Акт, глоба и три месеца затвор и го освободиха. За да може пак да прегърне дъщерите си. Можеше да обича отново и трите.
Аз имах само една и ще трябва да чакам, докато отида на небето, за да мога отново да я прегърна. Хиляди пъти се опитвах да простя на този човек. Хиляди пъти си мислех, че съм го направил. Може и да съм го направил. Но постоянно си мисля за нея. Сега също. Моли се за мен, моля те.
И бъди внимателен, Джак. Синът ми е всичко, което ми е останало.
Боб
Джак се обърна и видя Боб да потегля. Гледа го, докато престана да се вижда. После и той тръгна бавно към къщи. Когато пристигна, грабна децата си и ги притисна силно в прегръдките си.

Животът е толкова ценен. Отнасяй се с внимание към него.

Подбор и превод: catholic-news.bg