Catholic-news

Една жена била през нощта на летището, където трябвало да чака часове наред своя полет. Купила си книга и пакетче бисквити, за да си запълни времето. Огледала се къде да седне и зачакала.
Унесена в четене, изведнъж забелязала, че до нея седи млад мъж, който без никакво стеснение протягал ръка към пакетчето с бисквити, намиращо се между тях. Започнал да яде бисквита след бисквита.
Жената не искала да вдига шум и затова решила да не му обръща внимание. И докато малко притеснена гледала часовника, младият и безсрамен крадец на бисквити се готвел да излапа цялата опаковка. Тогава жената се подразнила и си помислила: „Ако не бях толкова добра и възпитана, веднага щях да ударя този смелчага.“
Всеки път, когато тя си вземела бисквитка и мъжът посягал към пакетчето. Диалогът между очите им продължавал и когато останала само една бисквитка, жената зачакала да види какво ще направи той. Мъжът се усмихнал, взел последната бисквитка, разчупил я на две и подал едната половина на жената, а другата изял.
Тя взела парчето и си помислила: „Какъв нахалник! Колко невъзпитан! Даже не ми благодари!“ Въздъхнала облекчено, когато чула, че обявяват нейния полет. Грабнала чантите си и тръгнала, без да поглежда назад, където седял нахалният крадец.
Качила се в самолета, седнала и потърсила в чантата си книгата, която четяла. Тогава, изумена видяла вътре почти непокътнатото си пакетче с бисквити. Почувствала се ужасно при мисълта: „Щом моите бисквити са тук, тогава другите са си били негови и той ги сподели с мен.“ Било твърде късно, за да се извинява на младия човек. С болка осъзнала, че тя била тази, която била нахална, невъзпитана и крадла, а не той.

Източник: advents-impulse.jimdo.com
Превод: catholic-news.bg