Парадокси на нашето време
Имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Консумираме повече, а имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време, по-голямо образование, но по-малко ум, повече знания, но по-малко здрав разум, повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пушим твърде много, пием прекалено, харчим безотговорно; смеем се много малко, караме много бързо, много бързо се ядосваме, лягаме си много късно, събуждаме се много уморени; четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия, молим се твърде рядко.
Умножихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим прекалено много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да си изкарваме прехраната, но не и как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот, но не и живот към годините. Ходим на луната, но не и до вратата на съседите. Покорихме космическото пространство, но не и пространството в нас. Правим по-големи неща, но не и по-добри.
Пречистихме въздуха, а замърсихме душите си. Можем да разделяме атоми, но не и да се разделяме с предразсъдъците си.
Пишем повече, а знаем по-малко, планираме повече, а постигаме по-малко. Научихме се да бъдем бързи, но не можем да чакаме. Създаваме нови компютри, които съхраняват повече информация и правят множество копия, а все по-малко общуваме помежду си.
Това е време на бързото хранене и на лошото храносмилане, на великите мъже и на дребните души, на лесните печалби и трудните отношения.
Това е време на по-големи семейни доходи и на повече разводи, на по-красиви къщи и на разбити домове.
Това е време на кратки пътувания, еднократни пелени и свободен морал, на връзки за една нощ и на наднормено тегло.
Това е време на хапчета, които могат всичко: да ни стимулират, да ни успокояват, да ни убиват.
Това е време, в което по-важно е да има нещо на витрината, отколкото в магазина, в което модерната техника може да разнесе текст като този по цял свят с бързината на вятъра и в което имате право на избор – да промените живота си или да изтриете текста.
Не забравяйте да дарявате повече време на тези, които обичате, защото те не винаги ще бъдат с вас. Казвайте добра дума на тези, които сега гледат нагоре към вас с възхищение, защото скоро тези малки създания ще пораснат и няма да бъдат вече при вас. Дарете на човека до вас гореща прегръдка, защото тя е единственото съкровище, което идва от сърцето ви и не ви струва нищо. Кажете на любимия човек: „Обичам те“ и бъдете убедени в това. Вървете ръка за ръка и ценете моментите, в които сте заедно, защото един ден този човек няма да е вече до вас.
Намерете време да обичате, намерете време да разговаряте помежду си, да споделите всичко, което трябва да се каже, защото животът не се измерва с броя на вдишванията, а с броя на моментите, които ни отнемат дъха.
Източник: advents-impulse.jimdo.com
Превод: catholic-news.bg
Снимка: wetter-foto.de
Новини: Импулс за днес












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар