Catholic-news

Един цар имал двама сина. Когато остарял, се замислил кой от двамата да постави за свой наследник. Събрал мъдреците от царството и повикал синовете си. Дал на всеки по пет сребърника и им казал: „За тези пари трябва да напълните до довечера склада в двореца ни. С какво – това е ваша работа.“ Мъдреците одобрили идеята на царя как да изпита синовете си.
Излязъл по-големият син и минал покрай поле, на което работници режели захарна тръстика, за да я отнесат в мелницата. Синът си помислил: „Ето ти нещо безполезно, с което мога да напълня склада на баща ми.“ Договорил се с надзирателя и следобед прибрал отпадъците от обработената тръстика в него. Щом напълнил склада, той отишъл при баща си и му казал: „Изпълних задачата, която ми даде. Няма нужда да чакаш повече брат ми. Направи ме твой наследник.“ Бащата обаче отвърнал: „Вечерта още не е дошла. Ще почакам.“
Скоро след това дошъл и по-малкият син. Първо поискал да махне отпадъците от захарната тръстика от склада. След това поставил в средата свещ и я запалил. Светлината й огряла всяко ъгълче в помещението.
Тогава бащата казал: „Ти ще бъдеш моят наследник. Брат ти похарчи пет сребърника, за да напълни склада с безполезно нещо. Ти не даде нито един сребърник и го изпълни със светлина. Напълни го с това, от което се нуждаят хората.“

Източник: advents-impulse.jimdo.com
Превод: catholic-news.bg