Catholic-news

От кратката молитва-въздишка до пеенето на псалми – на Бог може да се говори по много различни начини. Молба и благодарност, надежда и съмнение: всичко си има място пред Бога. Какво е молитвата и каква роля играе тя в живота на вярата?

Старият Завет е истинска съкровищница на истории за връзката на човека с Бог. Авраам се приближил съвсем близо до Бог, позволил му да участва в неговия живот, в радостите и щастието, в тревогите, мъката и скръбта. Бог бил за него близък довереник, който не само слушал, но и отговарял. Авраам разговарял редовно с Бог, помолил го да спаси живота на праведниците в Содом – пропадналия град, който трябвало да бъде унищожен. И Бог допуснал да го уговарят, пощадил живота на племенника на Авраам – Лот и на семейството му.
Израилтяните се доверявали на водачеството на Бога, говорели му за живота си. Това се вижда особено в псалмите, най-ценната съкровищница с молитви в Библията. В тях е включена цяла гама от човешки съдби. Там се срещат радост, благодарност и доверие в Бога, както и гняв, потиснатост, скръб и съмнения във вярата. Исус също е молил псалми според юдейската традиция. И днес те са важен начин за молене в манастирите. Псалмите са част от молитвата на часослова и подреждат протичането на деня на монахините и монасите.
Псалмите не са лесни за възприемане. Молещите се спорят с Бог, изливат пред него целия си гняв и разочарование. Но те никога не губят вярата си, че небесният Отец ще оправи всичко. В псалм 139 се казва: „Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли. Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.“ ( 1-3). В този псалм в никакъв случай не става дума за контрол и надзор от страна на Бога. От него говори друг опит във вярата: Молещият се чувства вездесъщата сила на Бога. С благодарност той осъзнава, че е поддържан и носен от него.
Когато това, което вълнува човека, не може да бъде изразено, е добре да се произнасят молитви, с които молещите се от векове са изказвали връзката си с Бога. За съжаление редовната молитва често изпада в забвение в суматохата на ежедневието. Нерядко тогава липсва и сила да се молим.
Канадският свещеник Роналд Ролхайзер говори за опитност и ритуали, които правят молитвата всеки ден толкова естествена, като миенето на зъбите. „Който се моли всеки ден, е очакван от малко безпокойства“, казва той. „Така се изгражда контакт и близост. Под повърхността се развива дълбока връзка между молещия се и Бог.“ Най-доброто доказателство за това дават членовете на ордени с организираното протичане на деня си, което включва точно определени моменти за молитва.
Понякога е достатъчна кратката молитва-въздишка, за да се постигне спокойствие и да се утанови контакт с Бог. Такива кратки молитви дават подкрепа на много болни хора. Източната църква познава Исусовата молитва. При вдишване се произнасят думите „Господи Исусе Христе“, при издишване „смили се над нас“. С повтарящите се думи и ритъма на дишане автоматично се постига повече мир и отпускане. Редовното произнасяне на молитви се отразява положително на здравето. Изследванията на професор Дел А. Матюс от Джорджтаунския университет (САЩ) показват, че този, който се моли редовно, се разболява по-рядко, по-бързо оздравява, укрепва имунната си система и като цяло психически е по-стабилен и по-уверен.
Как се отнася Бог към отправените молитви? Показва ли милост и помага ли? Или изоставя хората в критични ситуации? Вярващите християни помнят молитвата на Исус в Гетсиманската градина: „Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти“ (Мк 14,36). Исусовата молитва остава без отговор, той не е могъл да избегне смъртта си на кръста. И умира с думите от псалм 22: „Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?“ Колко често хората са викали тези думи към небето? Колко много от тях днес са горчиво разочаровани от своя Бог, който не предотвратява злото, войната, терора и смъртта.
Екзекутираният от нацистите протестантски богослов Дитрих Бонхьофер, въпреки страха от смъртта, останал с Бог и увереността, че той няма да го остави да потъне в смъртта, а ще му дари вечната родина в небето. Веднъж казал: „Бог не изпълнява всички наши желания, а своите обещания.“ С молитвата не може да се търгува и с хитрост да се заобикалят трудните часове от живота. Важна е вярата в това, че само Бог освобождава от властта на смъртта, колкото и да е труден пътят към тази цел. За такова доверие в Бог говори псалм 73: „Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата“ (ст.23)
Вярващите трябва да се молят на Бог и да вярват, че той ще изпълни обещанията си и че всички ще намерят при него родина. Често обаче се злоупотребява с молитвите. Съмнително е да молим Бог за победа в мача по тенис или за късмет при инвестиране на пари. Молитвата е комуникация с Бога, той отговаря, дори и не веднага. Който се моли редовно, разширява погледа си, добива яснота и забелязва, макар и често с известно закъснение, отговора на Бог.

(katholisch.de)