Catholic-news

Всеки, който е присъствал на молитва от Часослова на монаси и монахини, е забелязал, че след всеки псалм следва „Слава на Отца…“. Как може да се тълкува тази молитвена формула, която присъства също и в молитвата на Броеницата? Ето размишленията на сестра Ангела Гамон OSB:

Слава на Отца и Сина и Светия Дух. Както беше в началото, сега, всякога и във веки веков. Амин.

Да въздаваш слава на някой друг. Какво означава това? Означава ли въобще нещо? Говорим много за намирането на Аза, за себереализация и себеразвитие, за независимост и самостоятелност. Смятаме, че имаме право на това. Гласно или човъркайки сърцето ни, преди всичко ни занимава въпросът: В какво отношение са нещата, са хората към мен? Отправната точка съм аз. За другия често се отнася едва втората мисъл.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух. Както беше в началото, сега, всякога и във веки веков. Амин.

Да въздам слава на Бога. Първо и преди всичко това означава одобрително да призная, че Бог е по-важен от мен. На него съм подчинена, от него съм зависима – толкова тотално зависима, че без него нямаше да ме има. Парадоксално е, че тази зависимост не огранича, напротив, води към още възможности.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух. Както беше в началото, сега, всякога и във веки веков. Амин.

Бог иска да ни дарява с живот в пълнота – също и мен! Той показа любовта си към нас в Исус Христос. Залог за това са кръстът и възкресението на Сина. Преди да се завърне у дома при Отца, Синът ни измоли „друг Утешител“ (Ив 14,16), в него, Светия Дух, Бог завинаги присъства за нас. Когато се моля: „Слава на Отца и Сина и Светия Дух“, изповядвам този Бог, свързвам се с този Бог, предавам се на този Бог, подслонявам се в този Бог, търся да го позная в това, с което се срещам.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух. Както беше в началото, сега, всякога и във веки веков. Амин.

Така се моля и вярвам, че Бог ме чака, иска да бъде намерен от мен. Чрез всичко, което ми праща или изисква по пътя: радост и страдание – моите и на тези, които по един или друг начин са свързани с мен, които са ми дадени, чрез които той иска да се срещне с мен, с които иска да се срещне чрез мен. Оставяйки се на този Бог, осмелявайки се за срещата с Бога – Отец, Син и Свети Дух, разбирам: Бог е пътят, истината и животът. Също и за мен. Има само още едно нещо: да се оглеждам за стъпките му, да чувам гласа му – особено и тъкмо в натовареността или монотонността на моето ежедневие.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух. Както беше в началото, сега, всякога и във веки веков. Амин.

Така по никакъв начин не съм освободена от ежедневните потребности. Скръб и радост, болест, страдание, притеснения и трудности присъстват както и преди. Но решаващото се е променило: Моята отправна точка е станала друга. Тя се нарича вече не „Аз“, а „Бог“. Поради това във всяка ситуация, колкото и красива или трудна да е тя: „Слава на Отца и Сина и Светия Дух. Както беше в началото, сега, всякога и във веки веков. Амин.“ Вече не като заключителна формула, а като намерена от мен пътека, като моята пътека. Тъй като Бог е верен, аз мога да добавя: „Както в началото, сега, всякога и във веки веков. Амин.“