Catholic-news

Знакът на кръста е древен християнски обред. Още първите християни правели с показалеца или палеца на дясната ръка кръст на челото. Много родители правят кръст на челата на децата си, преди те да излязат сутрин от дома. Така искат да ги поставят под Божието благословение. Освен малкия кръстен знак, обичаен бил и големият, при който протегнатите пръсти на дясната ръка се движат от челото към гърдите и от лявото към дясното рамо. Ранните християни се прекръствали по този начин по време на евхаристичното тържество. И двете форми са популярни и днес. Преди Евангелието се прави малкият кръстен знак, след молитва или при благослов от свещеника – големия. Свети Августин виждал в знака на кръста символ на солидарност със страданията на Исус Христос. А свети Йоан Златоуст, един от четиримата най-велики гръцки църковни учители, казал в една от блестящите си проповеди:
„По-точно ние трябва да носим кръста като корона. Защото чрез кръста се постига цялото ни спасение. Всеки път когато някой се ражда отново, кръстът присъства; всеки път когато се храни с онази тайнствена храна, всеки път, когато се предприема някакво действие, навсякъде този знак на победата ни помага. Ето защо го поставяме с голямо усърдие на къщите си, на стените и прозорците, на челото и сърцето. Той е символ на нашето спасение, на нашето общо освобождение, както и на добротата на Господ. Всеки път когато се бележиш със знака на кръста, приемай всичко, което е в кръста, потушавай гнева и всички други страсти. Когато се прекръстваш, изпълвай се с голямо доверие, освобождавай душата си. Но кръстът не бива да се прави просто с пръстите, а първо със сърцето, с пълна вътрешна вяра…“
В Католическата църква и Източните църкви кръстният знак присъства обикновено при всички сакраментални действия. Католиците се прекръстват и след молитва. При влизане в храма те вземат светена вода, като спомен за кръщението си. Освен това, за народа кръстният знак се правел за предотвратяване на злини, например при бури или други заплахи за дома, човека и добитъка.
Мнозина познават знака на кръста от детството – от молитвата при хранене, молитвата преди лягане, от детската градина и литургиите за деца. С кръстния знак ние изповядваме Светата Троица – като Отец, Син и Свети Дух. Той е символ на нашата вяра и ни напомня за смъртта и възкресението на Исус и за това, че един ден, след смъртта ни и ние ще възкръснем и ще бъдем приети с любов от Бога. Но кръстният знак ни напомня също и за това, че животът ни не е приятна разходка, не е безгрижен оазис, а че и ние трябва да носим кръста си, през кризи и болести, през удари на съдбата и страдание, когато умираме и в смъртта.
Но той дава и сила, за да вървим по пътя си с доверие в Бога. Дава ни смелост за многото случаи на смърт и възкресение през нашия живот: оздравяване след тежко заболяване, способност да се усмихваме отново след период на скръб, помирение след кавга.
Когато се прекръстваме, първо докосваме челото: Мислим за Бог Отец, Създател на небето и земята, който стои над всичко. След това ръката отива надолу: Мислим за Исус Христос, който е дошъл при нас най-долу. Родил се в обор, като дете на бедни родители. Слязъл в царството на смъртта, за да възкръсне славно на третия ден след това. Накрая ръката ни минава от ляво надясно. Светият Дух ни обхваща изцяло, обгръща ни като с мантия и ни пази с любовта си и силата си от всяко зло.
Сирийските християни молят при прекръстването: „В името на Отца, който ни замисли и създаде, и на Сина, който слезе в дълбините на човешкото ни съществуване, и на Светия Дух, който трансформира в нас безсъзнателното и непознатото, така че да се насочи към Бог.“

(Източник: katholisch.de
Снимка: pfarrbriefservice.de)