Блаженствата не са изискване, а обещание
Размишление към днешното Евангелие на с. Вероника Кринен OSB
Когато малко след встъпителната реч на американския президент Тръмп вземам днешното Евангелие за първи път в ръка, си казвам, че това е програмна реч от съвсем друг вид. В Евангелието обаче ние не чуваме „ние на първо място“, „ние ще победим“, а точно обратното: блажен е този, който е победен; блажени са тези, които са губещи.
Светът ни се движи по друг начин, той е по-добре описан от блаженствата, формулирани така от Хайнрих Фрис*: „Нещастни са бедните, защото те няма какво да донесат. Нещастни са кротките, защото са притиснати до стената. Нещастни са тези, които гладуват и жадуват за правда, защото властта е преди правото, а парите управляват света.“
Моето поведение също не съответства на програмата на Исус, а обратно – още докато чета, дъхът ми спира. Не са ли тогава блаженствата не само доста далеч от света, но дори и прекомерно взискателни?
Осмелявам се да погледна пак в текста и откривам: Блаженствата изобщо не искат да ни задължават със заповедите като в Стария завет. Проповедта на планината не е проповед за морала. Исус не е тук, за да раздава солидна порция „Моралин“.
Блаженствата не са изискване, а обещание и обричане. „Блажени вие, бедни духом…“ означава, че сме блажени, дори да нямаме какво да покажем. Да си блажен не зависи от това да получаваш нещо с усилия. Исус рисува тук блестяща картина на това как си представя успелия живот. Той не се интересува от успехите, които постигаме и от това, че сме победители, той ни освобождава от неотложността да печелим, вместо да можем да живеем.
А има хора, които успяват да вярват, че при Бог са защитени и че не трябва да се предпазват за сметка на други и да се правят на добри. Хора, които с голяма страст работят за един по-справедлив свят. Има хора, на които близостта на Бог дава толкова много самочувствие, така че и при конфликти да бъдат към другите кротки, миролюбиви и милостиви.
Радвам се, че Исус ми показа тези възможности и ме увери, че те са осъществими за човека. Радвам се, че не съм зависима от програмата на победителя, а че познавам светлата ориентация на Исус, която ми позволява да търся успешен живот в тази посока.
—–
* Хайнрих Фрис (1911-1998) – католически богослов, професор по фундаментална теология и теология на икуменизма в мюнхенския университет.
Новини: Импулс за днес












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар