Catholic-news

В средновековните манастири монаси създавали основите на съвременната медицина. В течение на векове те се занимавали с медицинското обслужване на хората. Изучавали античните знанията на науката за лечение, задълбочавали познанията си със свои изследвания и се обучавали взаимно. Главните задачи на манастирите били грижата за душата (cura animae) и грижата за тялото (cura corporis). Манастирската медицина съчетавала учението за билките, лечебните растения, науката за хранене и християнската вяра.
Когато свети Бенедикт Нурсийски (ок. 480-547) записвал правилата на своя орден („Regula Benedicti“), той уточнил, че грижата за болните е най-важната задача на монашеските общности: „Грижата за болните трябва да стои преди и над всичко: Трябва да им служим така, като че те наистина са Христос“. Това се казва в гл. 36,1 от задължителните правила на много ордени и днес. Особеното в тази идея е това, че били лекувани не само членове на ордена, а всички болни, които молели за помощ в манастира.
Бащата на монашеството в Европа призовавал да се създават собствени болници в манастирите и да се обучава поне един събрат за обгрижване на болните.
Монасите черпели знания за лечение предимно от древни книги, които били превеждани в манастирите. Освен това в началото те сами изследвали и експериментирали с билки, които събирали от природата или отглеждали в новосъздадените за тази цел манастирски градини.
Първият значителен научен труд от това проучване бил появилият се през 795 година ръкописен труд, съдържащ около 500 рецепти с лечебни средства, които по онова време можели да се намерят в градините на манастирите. Тази книга била наръчник на лекаря монах, който бил също така и аптекар. Написана е на латински и е известна като „Lorscher Arzneibuch“ – по името на бенедиктинския манастир Лорш (Германия), където е създадена. Повече от 1000 години се намира в Бамберг и сега се съхранява в тамошната библиотека.
Важно значение за по-нататъшното развитие на медицината в манастирите придобил няколко години по-късно и прочутият план, съхраняван в библиотеката на абатство Санкт Гален. Той се състои от пет свързани ръкописа върху пергамент, на които е описан плана за изграждане на идеален манастирски комплекс. Записките послужили по-нататък на много манастири като модел за създаване на градини с билки.
Според плана градините в манастира се разделяли на билкова, зеленчукова и овощна. В дълги правоъгълни лехи се отглеждало само един вид растение, за да се осигури чистотата на билката и да се избегне рискът от объркване. Вместо със сложни латински имена, лехите били обозначавани по прост начин, например така: „Последната леха до десния зид.“ Така за прибирането на реколтата вещите монаси и монахини можели да изпращат миряни.
През ХІ век монахът Одо дьо Мьон съставил книгата „Macer foridus“, стандартен труд за билколечение, който бил разпространен в цяла Европа. Между 1150-1160 година Хилдегард от Бинген написала медицинските си трудове „Physica“ и „Causae et curae“, които се използват и днес в природолечението. През периода Х – ХІІІ век медицината в манастирите достигнала своя разцвет.
Векове наред медицинските знания на монасите се съхранявали само в манастирските библиотеки. Със започналото преподаване на медицина в университетите през ХІV век и появата на книгопечатането се открил път за по-широкото им разпространение. Благородници и рицари започнали да подреждат градините в замъците си по примера на монасите. Подобни градини започнали да се правят в селата, в градовете, в енориите.
Днес група изследователи от универеситета във Вюрцбург са си поставили за цел да разкрият съкровищата на монашеската медицина. В проекта работят лекари, биолози, химици, фармацевти, историци. Те систематизират и обработват научно познанията на монасите, така че те да могат да бъдат използвани за съвременните начини на лечение. На първо място се налага превод на книгите от латински. След това започва точното идентифициране на описаните в тях растения. После работата се поема от фармацевти, които анализират, изолират и тестват активните съставки на растението. Освен че така познанията на средновековните монаси могат да бъдат предоставени на обществеността, този проект ще помогне на манастирите да съхранят и документират медицинските си познания.

Подбор и превод: catholic-newss.bg