Catholic-news

Днес е Денят на св. Валентин, 14 февруари, и много мъже се чудят как да се подготвят за него: за повечето от тях това е нещо като годишен изпит в областта на отношенията им с „нежния пол“. Те си задават въпроса: какво предпочита тази година моята любима – бижута, рози или хубава вечеря?А ако си мисля, че знам какво иска, а в крайна сметка се окаже, че не е така, няма ли да се получи тъжно и неловко?
В желанието си да получи отговор на въпроса относно това, какво наистина биха искали жените за 14 февруари, кореспондент на католическата агенция Zenit се срещна с американската католичка Ребека Рискинд Тети. Ребека е съпруга и майка, известен блогър в Америка, съредактор на изданието “Faith&Family Magazine” (списание „Вяра и семейство“), колумнист в Catholic News Agency. Ребека Тети отговоря на поставените по-горе въпроси, като добавя и някои свои мисли какво още може да се направи в този важен за семействата ден.

Zenit: С приближаването на Деня на св. Валентин сме залети с огромно количество телевизионни реклами, от които се налага изводът, че едва ли не единственото, което искат да получат жените в този ден са скъпи бижута, мобилни телефони и т. н. Наистина ли материалните неща правят жената щастлива? Изобщо, кое е нещото, което прави щастлива една жена?
Ребека Тети: Най-общо казано, подаръците допринасят за щастливи семейни отношения. По разбираеми причини рекламата преувеличава всичко, за да може да си продаде продуктите. Но ако се замислим над това, че подарък е символ на нещо много по-дълбоко – любов, привързаност, признателност, – то от тази гледна точка подаръкът е нещо страхотно!
Мисълта, към която ни тласка рекламата, е неизказаното предположение, че едва ли не жените живеят за подаръци, че това, което прави подаръците ценни, е тяхната екстравагантност, или че подаръците са вид изнудване.
Подаръкът сам по себе си носи радост, и това трябва да се има предвид. Но на първо място – подаръкът е свидетелство за това, че обичаме другия човек, че сме готови да му отделим време и внимание.
Сами по себе си материалните вещи не ни правят щастливи, но внасят нещо приятно във всекидневието ни. Не живеем „за единия хляб“, макар че хлябът също е важен.
Zenit: Добре, но какво искат да получат жените, най-вече жените католички, в Деня на св. Валентин?
Ребека Тети: Повечето ми читателки говорят за прости знаци на внимание: картичка, шоколад, може би една роза… Някои биха искали да блеснат и да са „в светлината на прожекторите“, други – точно обратното, биха предпочели „вечеря за двама“.
Въображението намира израз по един или друг начин, но всички омъжени жени, от които съм търсила отговор, биха желали да прекарат известно време със съпрузите си. Биха искали да се измъкнат от затворения кръг на рутината, от домашната работа и ангажименти, и просто да прекарат заедно известно време. Една жена на шега си пожела сапфирени обици, но веднага направи уговорката, че не очаква да ги получи тази година. Но тя тайно се надява, че в бъдеще в семейния и живот може би ще се случи един такъв необикновен Ден на св. Валентин.
Zenit: А какво повече от всичко очакват жените от своите съпрузи?
Ребека Тети: Това е много сериозен въпрос! Ще започна отговори си с една бележка, която, както ще се окаже, има известно отношение към Деня на св. Валентин.
Благодарение на развитото от св. Папа Йоан-Павел II „богословие на тялото“, Църквата сега много по-дълбоко, отколкото преди, разбира смисъла на онзи стих от книгата Битие: „мъж и жена ги сътвори“. С други думи, мъжът и жената заедно са една своеобразна „икона на Бог“, Негов образ и подобие. И призванието на жената е да показва красотата на Бог в света.
Жената е „принудена“ да бъде красива. Характерният за нашата култура акцент върху физическата красота далеч не е нещо лъжливо, често обаче бива разглеждан повърхностно и е насочват в погрешна посока. Женската красота има голяма дълбочина, особено когато жената показва на другия човек „лика на Божията любов“. В това се състои и т. нар. „женски гений“ – да откриваш достойнството на човешката личност, а чрез това – красотата на Бог. Това, което Майка Тереза правеше за бедните, е призвана да го прави всяка жена в своето обкръжение, на първо място – в семейството си, за своя съпруг и деца.
В това се състои „щастливият труд“ на жената – да носи удовлетворение, въпреки че всяка жена изпитва емоционалната потребност да почувства, че красотата и се цени. От тази гледна точка, най-доброто, което мъжът може да направи за своята жена, е от време на време да и дава малки доказателства, че в неговите очи тя продължава да е все така красива – независимо от появилите се бръчки, отпуснатите мускули или наднорменото тегло… За съжаление, всичко това вероятно се случва като следствие от раждането на децата, непрекъснатата домакинска работа, многото отделено време за другите и липсата на такова за себе си.
Мисля, че романтичните жестове биха били оценени по достойнство от повечето жени. Това е знак, че мъжът цени своята половинка не като готвачка, чистача, гувернантка или икономка, а я цени като жена!
Zenit: Как католическите семейства трябва да празнуват Деня на св. Валентин?
Ребека Тети: Читателите на нашето издание имат много идеи. Някои от тях например изучават житията на светците, носещи името „Валентин“. Някои показват знаци на внимание към хора, за които обикновено сме склонни да забравяме, като изпращат картички-валентинки на самотни или тежко болни хора. Почти всички използват случая, за да подарят нещо мъничко на членовете на своето семейство. Този ден е празник на любовта между членовете на семейството! И, разбира се, на масата може да се сложи торта или десерт под формата на сърце.
Zenit: Без съмнение Денят на св. Валентин има християнски корени. Съществували са няколко светци, носещи името „Валентин“ и претърпели мъченичество през първите векове на християнството. Какво обаче може да даде този празник на християнина днес, когато се е превърнал като част от масовата култура, която под една или друга форма притегля в своята орбита и вярващите християни?
Ребека Тети: Трябва да благодарим за това на Джефри Чосър (Джефри Чосър – известен английски поет от XIV в., класик на английската литература – б. пр.). Имало е няколко светци с името Валентин, загинали с мъченическа смърт, но за тях знаем твърде малко. Нито един от тези светци по никакъв начин не е бил свързван с романтични отношения, докато Джефри Чосър не написал поема по случай бракосъчетанието на крал Ричард II с Ана Бохемска.
Чосър превърнал св. Валентин в небесен покровител на брака. Между другото, неговото произведение съдържало намеци и за Купидон и Венера. Като краен резултат се получила някаква „сплав“ между св. Валентин и Купидон, а денят на възпоменаването на св. Валентин, 14 февруари, в очите на средновековните кавалери се асоциирал с ден „куртоазната любов“.
Именно от арсенала на въпросната „куртоазна любов“ била взета практиката по тайна размяна на „валентинки“. Поне така твърдят историците.
Zenit: Да, но ако наблюдаваме масовата култура, стигаме до извода, че Денят на св. Валентин се е превърнал по-скоро в ден на секса и сексуалността, а не на любовта. Има ли съвместимост между двете неща?
Ребека Тети: Вижте, католицизъм не означава пуританство. Католическият подход към културата е да подбере доброто и полезното и да побеждава злото с добро.
Разбира се, няма никаква необходимост от отбелязването на Деня на св. Валентин – църковният календар не го предписва. Но за тези, които все пак желаят да го отбележат, няма причина да се откажат от това. Става дума за празник на човешката любов във всички нейни аспекти – романтични, еротични и т. н. И едното, и другото представлява Божи дар за мъжете и жените.

Източник: Sib-Catholic