Catholic-news

Размисли на св. Исаак Сирин:

„Както копнежът за светлина е присъщ на здравото око, така и желанието за молитва следва практикувания с различаване пост. Когато един човек започва да пости, тогава той си пожелава да може да общува с Бога в мислите на духа си. В действителност тялото, което пости, не може да спи цяла нощ в леглото. Когато постът е запечатал устата на човека, той прекарва времето си с пълно разкаяние в съзерцание, сърцето му се моли, лицето му е сериозно, лошите мисли го напускат. Той е враг на страстите и безполезните разговори. Никога не е видян човек, който пости мъдро, да е предаден на страст. Мъдрият пост е просторно жилище, в което се помещава всичко добро…
Защото постът е правило, което е дадено на нашата природа от началото, за да я предпази да яде от плодовете на дървото (срв. Бит 2,17). Оттам именно идва всичко онова, което иска да ни измами [...] Оттам е започнал [делото си] и Спасителят, когато се е открил на света в Йордан. Защото след кръщението Духът го завежда в пустинята, където той постил четиридесет дни и нощи.
Всички, които започват да го следват, правят оттогава същото: на този фундамент те изграждат основите на своята борба, защото това оръжие е било изковано от Бога [...] А щом дяволът, този враг и тиранин, види това оръжие в ръката на някой човек, го обзема страх. Той веднага си мисли за поражението, което Спасителят му нанесе в пустинята. Той се сеща за това и мощта му се разпада. Започва да се измъчва, веднага щом види оръжието, предадено ни от този, който ни предвожда в борбата. Кое оръжие е по-силно и по-добре оживява сърцето в борбата срещу духовете на злото?“