Catholic-news

За да осъзнаят Божието опрощение, на вярващите са им необходими молитва, покаяние и срам. Това каза папа Франциск по време на сутрешната света литургия в параклиса „Санта Марта“, отслужена на 21 март.
В проповедта си Светият отец отбеляза, че първата стъпка към приемане на Божието милосърдие е нещо, което ние не можем да сторим със собствени сили, а именно – да изпитваме срам за извършените грехове. Срамът е дар на благодатта, и за този дар трябва да се молим на Бог.
В първото литургично четиво от книгата на пророк Даниил виждаме, че с такъв дар бил удостоен Божия народ, със съкрушено сърце и смирен дух, унижен заради своите простъпки. Откъсът от Евангелието от св. Матей пък ни показва обратния пример с притчата за немилосърдния длъжник – слугата, на когото господарят опростил огромен дълг, не успял да прости малкото задължение на своя другар. Този слуга вероятно не е разбрал тайната на прошката, подчерта папа Франциск. За съжаление, подобна ситуация не е рядкост и в нашето ежедневие. За някои вярващи прошката се състои само в това – да изповядат пред свещеника вината си, да получат опрощаване на греховете си и да се постараят да не забравят за незначителната покора. Ако акцентите са поставени по този начин, отбеляза Светият отец, то великото Тайнство на изповедта се превръща в нещо като абстрактна касова операция в банката. Тук остро не достига срам за извършените грехове. В такъв случай човек вижда само петната по повърхността на своята съвест и си мисли, че изповедалнята е някакъв вид химическо чистене, което служи за премахване на петната. Християнинът трябва да проси за дара на благодатната способност да се срамуваш за греховете си, подчерта папа Франциск.
Истинското покаяние включва в себе си и осъзнаване на милосърдното, великодушно Божие опрощение. Това чудо, което се случва в сърцето ни, трябва да премине през нашето съзнание, в противен случай, изтъкна папата, „като излезеш след изповедта на улицата и срещнеш там някой познат, ти отново ще започнеш да сплетничиш, да очерняш другите и пак ще изпаднеш в грях“. Да простиш на другите можеш само тогава, когато ти самият се почувстваш опростен, добави Светият отец:
„Ако не проумеем това, че на нас самите ни е било простено, никога няма да съумеем да прощаваме на другите. В дълбините на душата винаги ще живее желанието да си уредиш сметките с другите. А опрощението обхваща всичко. Да простиш на другия ще можем само тогава, когато почувстваме бремето на извършения от нас грях, когато ни е срам за това, когато молим Бог за извинение и когато осъзнаем, че ни е било простено. В противен случай ние ще сме неспособни да помилваме другите: ето защо прошката е тайна“.
По-нататък папа Франциск отбеляза, че немилостивият слуга от евангелската притча смятал, че след прошката всичко му се е разминало, той се гордеел с хитростта си, но изобщо не осъзнавал великодушието и милосърдието на своя господар. Колко често и ние, когато излизаме от изповедалнята, се чувстваме така, сякаш и този път „всичко ни се размина“… Такова нещо не бива да се нарича „приемане на прошка“, а по-скоро „лицемерна кражба на прошката, фалшиво помилване“, каза още Франциск.
„Нека днес се помолим на Господ за благодатта да разберем какво значи онова „седемдесет пъти по седем“. Да помолим за благодатта да се срамуваме пред Бог. Това е велик дар! Ние трябва да се срамуваме за греховете си – само така ще можем да приемем Божията милост, както и благодатта великодушно да простим на нашите длъжници. В крайна сметка, ако Господ ни е простил толкова много грехове, как така ние няма да простим на другите?“.