Catholic-news

Духовно размишление за Пета Постна неделя

Автор: Папа Бенедикт XVI
(„Ангел Господен“, 10 април 2011 г., площад „Св. Петър“)

„Скъпи братя и сестри!
До Великден остават само две седмици и всички днешни библейски четива говорят за възкресението. Но все още не за възкресението на Исус, което влиза в живота ни като абсолютна новина, но за нашето възкресение, за това, което очакваме и което ни дари Христос като възкръсна от мъртвите. В действителност ние си представяме смъртта като стена, която ни пречи да видим какво се намира зад нея; нашето сърце обаче е устремено далеч зад тази стена и дори и да не можем да разберем какво се крие зад нея, всички ние мислим за това, представяме си го, изразяваме със символи жаждата си за вечността.
Намирайки се в изгнание, далеч от земята Израилева, пророк Йезекиил известява на юдейския народ, че Бог ще отвори гробовете на изгнаните и ще им даде да се върнат в земята си, за да живеят в нея в мир (срв. Йез 37, 12-14). Това извечно желание на човек да бъде погребан при предците си изразява стремежа към „отечество”, което да го приеме след края на земните несгоди. Тази представа все още не съдържа в себе си идеята за персонално възкресение от мъртвите, която се появява в края на Стария Завет, като дори по времето на Исус тя не е приета от всички юдеи. Впрочем, и измежду християните вярата във възкресението и вечния живот нерядко е придружена от много съмнения, големи пресмятания, доколкото става дума за реалност, която превъзхожда границите на нашия разум и изисква акт на вяра. В днешното Евангелие – за възкресяването на Лазар – ние чуваме гласа на вярата от устата на Марта, сестрата на Лазар. На Исус, Който й казва: „Брат ти ще възкръсне”, тя отговаря: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден” (Ив 11, 23-24). Но Исус възразява: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в мен, дори и да умре, ще оживее” (Ив 11, 25-26). Ето истинската вест, която пресмята и преодолява всички бариери! Христос бута стената на смъртта, в Него обитава пълнотата на Бог, Който е живот, вечен живот. Затова смъртта няма да има сила над Него; и възкресението на Лазар е знак за Неговото пълно господство над физическата смърт, която пред Бога е все едно сън (срв. Ив 11, 11).
Но има още една смърт, която коства на Христос по-жестока борба, та дори кръста – това е духовната смърт, грехът, който заплашва да разруши живота на всеки човек. Христос умря, за да победи тази смърт, и Неговото Възкресение не е връщане към предишен живот, а откриване на една нова реалност, „новата земя”, която накрая ще се едини с Божиите Небеса. Затова Св. Павел пише: Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Исуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух” (Рим 8,11).
Скъпи братя и сестри, да се обърнем към Дева Мария, Която вече е участница в това Възкресение, та Тя да ни помага с вяра да казваме: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божия Син, Който иде на света” (Ив 11, 27), и наистина да открием за себе си, че Той е нашето спасение“.

Източник: Светият Престол
Превод: www.catholic-news.bg