Някои разсъждения на епископ Винченцо Палия за “Amoris Laetitia“

20 април 2017, 12:17

Мина малко повече от година от публикуването на следсинодалното апостолическо насърчение на папа Франциск „Amoris Laetitia“, посветено на пастирската грижа за семейството. В поместните Църкви се провеждат различни мероприятия, вярващите заедно размишляват над текста, както и върху това как по-конкретно да се приложи съдържанието на документа. Председателят на Папската академия за живота, небезизвестният архиепископ Винченцо Палия, нашумял напоследък и с някои скандални публични изявления, смята, че „Amoris Laetitia“ се била приемала с ентусиазъм от католиците. Ето какво казва още той пред радио „Ватикана“:
„Божият народ по целия свят се отнася към него [апостолическото насърчение – б. р.] с голямо внимание. Текстът бе приет с въодушевление, защото хората гледат на семейството с голяма симпатия и надежда. Само година по-късно вече се забелязват плодове, но, безусловно, многообразието и сложността на ситуацията изисква също приспособяването на документа към различния културен контекст. Например – и това се забелязва навсякъде, – необходимо е да се преосмисли в по-голяма дълбочина подготовката за брака, а още повече – придружаването на младите двойки през първите години от съпружеския и семеен живот, и тук ние наистина много изоставаме“.
По думите на Палия някои ключови елементи от текста са останали на заден план, тъй като на преден план бил изведен дебата за неканоничните ситуации.
Според него „Amoris Laetitia“ изисквало промяна в стила и в самата концепция за поместна Църква. Самата Църква трябвало да стане „семейна“, било нужно да усъвършенства своя майчински поглед, за да можела да разбира, придружава, разпознава и интегрира семействата.
Според епископа хората не отделяли достатъчно внимание на четвърта глава от документа, а тя била основата на цялото насърчение. В него любовта била описана не с някаква романтична струна, а като нещо конструктивно, които създава и назидава. Любовта е търпелива, любовта прощава, търпи и се надява. Крепката любов не е свързана само с някакви чувства, както погрешно се смята в съвременната култура.
Палия се спира и на съмненията и полемиките, презвикини от съдържанието на спорната осма глава. «Няма никакви съмнения по отношение на доктрината – подчертава той. – Но на пастирския аспект е дадено много по-голямо пространство. Разбира се, това изисква пастирите отново да станат пастири, сиреч – да умеят да разпознават, придружават, изслушват и постепенно да интегрират верните – дори и «най-проблемните», с търпението и педагогиката на Бога, включвайки ги по този начин в Исусовото тяло».
Според председателя на Папската академия за живота «при такива ситуации първата среща на наранените и проблемни семейства с Тялото Христово се случва, когато се срещат с християнската общност, участвайки в нейния живот. Именно оттук те след това ще могат да поемат по новия път на израстването и обръщането. Тук става дума за огромна отговорност. Бих казал, че свещениците трябва да поемат ролята си на духовни бащи. Това се отнася и до някои миряни. Необходимо е да помогнем на онези, на които им е трудно да се изправят на крака, да та вървят с помощта на Божията благодат».

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар