Catholic-news

Скъпи братя и сестри, здравейте!

Знаем, че всяка неделя е „малко Възкресение“, но през Пасхалното време неделните дни имат за нас още по-голямо значение. В църковната традиция днешният ден се нарича „бяла неделя“. Какво означава това? Това наименование е свързано с обреда, в който участвали верни, които приемали святото Кръщение в навечерието на Възкресение. Всички те получавали бели дрехи – „алби“ – в знак на придобитото от тях достойнство като Божи чеда. И днес се случва същото: новородените деца получават малка символична наметка, а възрастните се обличат в истинска, в пълния смисъл на думата, алба, което можем да видим по време на богослужението в навечерието на Възкресение. В миналото тези бели дрехи се носели през цялата седмица, до днешната неделя, откъдето идва и названието – “in albis deponendis”- неделята, в която белите дрехи се сваляли и новопокръстените започвали своя нов живот в Христа и Църквата.
Освен това, през Юбилейната 2000 година свети Йоан Павел ІІ взе решение да посвети тази неделя на Божието Милосърдие. Това бе наистина прекрасна интуиция! Свети Дух е вдъхновител на тази идея! Преди няколко месеца ние приключихме извънредния юбилей на Милосърдието и днешната неделя призовава с пълна решителност и в духа на обновлението да се приеме благодатта, произтичаща от Божието Милосърдие. Евангелието за днешния ден разказва за явяването на Възкръсналия Исус пред учениците, събрани в Сионската горница (Ин 20,19-31). Св. Иван съобщава, че Исус, поздравявайки учениците, им казал: „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.И като рече това, духна и им казва: приемете Светия Духа. На които простите греховете, на тях ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Ин 20,21-23). Ето в това се състои милосърдието, проявено в деня на Христовото Възкресение под формата на опрощаване на греховете. Възкръсналият заръча на Своята Църква като първа нейна задача, нейна главна мисия да носи на всички хора без изключение конкретното послание за прошката. Да се възвестява прошката – това е първата задача на Църквата! В това е осезаемият знак на Неговото милосърдие – да се дарява душевен мир и радост от помирението с Господа.
В светлината на Възкресение Христово милосърдието може да се разглежда като специфична форма на познание. Това е важно: милосърдието е специфична форма на познание. Известни са ни различни форми на познание: чрез чувствата, интуицията, разума и по още много други начини. Включително и възможността за познание чрез опита на милосърдието. Именно милосърдието отваря вратата на разума, което ни позволява да проникнем по-дълбоко в тайната на Бога и по-добре да разберем самите себе си. Благодарение на милосърдието започваме да осъзнаваме, че насилието, злобата, отмъщението нямат смисъл и че тяхна първа жертва става този, който се намира под властта на тези чувства и с това уронва личното си достойнство. По същия начин милосърдието отваря и вратата на сърцето и ни подтиква да проявяваме съчувствие преди всичко към самотните, отхвърлените хора, именно милосърдието кара всички ни да се чувстваме деца на един Отец. Милосърдието ни позволява да забелязваме тези, които се нуждаят от утешение и да подбираме подходящите думи, за да ги утешим.
Братя и сестри, милосърдието стопля сърцето и го прави чувствително към потребностите на братята, подтиква към солидарност, към това да се споделят проблемите им. Като обобщение може да потвърдим, че милосърдието ни прави инструменти на справедливостта, помирението и мира. Не бива нито за миг да забравяме, че милосърдието има решаващо значение в живота на вярата, че милосърдието е конкретна форма на свидетелство за Възкресението на Исус.
И нека Мария, Майка на Милосърдието, ни помогне да повярваме в това и да го преживяваме с радост!

(sib-catholic.ru)