Catholic-news

„Диалог за Божието Провидение” на св. Катерина Сиенска е практична и непреодолимо привличаща интереса творба на християнския мистицизъм. Света Катерина Сиенска, доминиканска терциарка (1347-1380), я пише „в състояние на екстаз, докато е в диалог с Бог Отец”. Книгата представлява диалог между Вечния Отец (Бог Отец) и човешката душата (св. Катерина). Скоро предстои излизането й на български език. Представяме ви откъс от нея.

Глава 7
Как добродетелите действат посредством ближния и защо са толкова различни в творенията
Казах ти, че всички грехове се извършват посредством ближния, като първоначалото е, както изложих, именно липсата на любовта, която оживотворява всяка добродетел. По същия начин самолюбието, което премахва любовта и обичта към ближния, е първоначало и основа на всяко зло. Всички разпри, омразата, жестокостта и всяка безредие произхождат от този порочен корен – самолюбието. То е отровило целия свят и е отслабило мистичното тяло на Светата църква и общо на цялото християнство, защото, както ти казах, всички добродетели имат за основа ближния и това е истината.
Казах ти още, че любовта е тази, която оживотворява всички добродетели и без нея човек не може да има никоя добродетел, тъй като добродетел се придобива само чрез чистата любов към Мене. Когато душата е достигнала до самопознанието, открива смирението и омразата към собствената си чувствена пристрастеност, като вижда порочния закон, който е свързан с членовете й и който непрекъснато воюва срещу духа . Затова тази душа се насочва към омразата и отвратата от тази чувственост и много ревностно я потъпква с разума. Сетне чрез многобройните благодеяния, получени от Мене, открива в себе си щедростта на Моята благост. Поради смирението си отдава на Мене също и познанието, което е получила за себе си, като разбира, че по благодат съм я извел от мрака в светлината на истинското познание.
Като познава Моята благост, я обича без посредничество, тоест като изключва себе си и собствената си полза, или чрез посредничеството на добродетелта, която е заченала чрез Моята любов, понеже вижда, че ще Ми бъде угодна и ще я приема само, ако зачене омраза към греха и любов към добродетелта. След като чрез любовта зачене добродетелта, веднага я ражда за ближния, иначе няма да е вярно, че я е заченала в себе си. Ако Ме обича наистина, е полезна за своя ближен; иначе не може да бъде, понеже любовта към Мене и към ближния са едно и също нещо; колкото душата обича Мене, също толкова обича ближния, понеже любовта към него произтича от Мене.
Това е средството, което съм ви дал, за да упражнявате и изпитвате добродетелта във вас: след като не можете да бъдете от полза за Мене, то бъдете от полза за ближния. Доказателството, че по благодат Ме притежавате в душите си, е ако за него принасяте плод с много свети молитви, като с благ и изпълнен с любов копнеж се грижите за Моята чест и спасението на душите. Душата, влюбена в Моята истина, никога не престава да прави добро на целия свят, и общо на всички, и на всеки поотделно, малко или много, според готовността на получаващия и пламенния копнеж на даващия, както казах по-напред, когато ти обяснявах, че ако на страданието липсва надестествен копнеж, то само по себе си не е достатъчно за изличаване на греховното провинение.
След като човек е допринесъл за ближния чрез любовта, която го съединява с Мене и чрез която обича и ближния, и в порива си за спасение е обхванал целия свят, подпомагайки го в нуждите му, тогава се опитва да види нуждите на всеки ближен поотделно: нали собственото му благо е осигурено от заченатата добродетел, от която е получил живота на благодатта. След като е показал на всички разумни творения своята любов, човек се погрижва за тези, които са му близки, в зависимост от различните благодати, които му е дадено да разпределя. На един помага с поучение, а именно като го съветва с искрено слово, без лицеприятие, на друг – с пример за добър живот; а задължение на всички е да възпитават ближния чрез почтен и свят живот.
Тези и много други са неописуемите добродетели, които се раждат от любовта към ближния. Аз ги разпределям по най-различни начини, но не давам всичките на един човек, а на един – една, на друг – друга, като правя така, че не може да има една без да има всички други, понеже всички добродетели са свързани помежду си. Обаче много от тях давам така, че те стават един вид главни по отношение на всички други. На един давам главно любов, на друг – праведност, на трети – смирение, на четвърти – жива вяра, на други пък – благоразумие, въздържание, търпение или сила.Тези и други добродетели ще дам в различна мяра на много души: например когато една от тези добродетели става главна за душата, душата се сближава с нея повече, отколкото с другите, но вследствие на порива си към нея привлича към себе си и другите добродетели, които са свързани ведно помежду си с порива на любовта.
И така съм дал много и най-разнообразни дарове и благодати на добродетелта, и духовни и материални, като не съм поверил всичките само на един човек, за да ви накарам да проявявате любов един към друг. Можех, разбира се, да обдаря човеците с всичко, необходимо както за душата, така и за тялото; но исках единият да има нужда от другия и всички да бъдат Мои служители в разпределянето на получените от Мене благодати и дарове. Така човек, волю неволю, няма как по необходимост да не извърши действие на любов . Но е вярно, че ако тя не е породена и дадена от любов към Мене, действието е без стойност в порядъка на надестествената благодат.
И тъй, ти виждаш, че съм направил хората Мои служители и съм ги поставил на различни положения и чинове, за да упражняват добродетелта на любовта. Това ви показва, че в Моя дом има много жилища и че единственото, което Аз искам, е любовта, понеже в любовта към Мене човек упражнява любовта към ближния. Като изпълнява наставлението за любов към ближния, той спазва закона и поради връзките на тази обич, той, при възможност, ще бъде полезен за другите в зависимост от личното си положение.

Фратерна на Мирския орден на св. Доминик в София