Catholic-news

Нямаш тук постоянно жилище, където и да си, странник си и пътник и никога не ще имаш покой, ако не се съединиш вътрешно с Христос.
Какво търсиш наоколо си? Тук не е мястото на твоя покой.
В небето трябва да е твоето жилище, а на всичко земно трябва да се гледа като на отминаващо. Всичко отминава и ти заедно с него.
Внимавай да не се привържеш към каквото и да е, да не му станеш роб и да погинеш.
Твоята мисъл непрестанно да се възнася към Всевишния, а твоята молитва – към Христа.
Ако още не знаеш да съзерцаваш висините небесни, почивай си в страданията Господни и драговолно пребивавай в пресветите му рани.
Защото, ако с любов се доближиш към раните и безценните белези на Исус, ще усетиш голяма подкрепа в нещастието, няма да се безпокоиш много от презрението на хората и лесно ще понесеш злословията.
Христос бе също тъй презиран от хората в този свят и в най-тежка беда, всред позор, бе изоставен от близки и приятели.
Христос поиска да страда и да бъде презиран, а ти смееш да се оплакваш от нещо?
Христос е имал врагове и хулители, а ти искаш само приятели и благодетели?
Как твоето търпение ще заслужи награда, ако не ти се случва нищо неприятно?
Ако не искаш да понесеш никаква несполука, как ще си приятел на Христос? Страдай с Христос и за Христос, ако искаш да царуваш с Христос.
Ако само веднъж ти бе влязъл напълно в сърцето на Исуса и бе почувствал мъничко от Неговата любов, тогава съвсем нямаше да те е грижа за собствените ти удобства или неудобства; но по-голяма радост щеше да изпиташ от едно нанесено ти оскърбление, защото любовта към Исус учи човека да презира себе си.

(„Подражание на Христа“
книга II, глава 1)