Catholic-news

Когато човек сам себе си смирява заради своите недостатъци, той лесно усмирява другите и без мъка се спогажда с разгневилите се против него.
Бог закриля смирения и го избавя, смирения обича и утешава, към смирения се скланя и му дава щедро своите благодати и след унижаване го възнася в слава.
На смирения Той открива тайните си и милостно го поканва при себе си.
Смиреният, и обида, и срам да понесе, все в мир пребъдва, защото се опира на Бога, а не на света. […]
Постави първом себе си в мир и тогава и на другите ще можеш мир да дадеш. Миролюбивият човек е по-полезен от добре просветения.
Човекът със страсти превръща доброто в зло и лесно вярва на злото. Кроткият и добрият всичко обръща на добро.
Който е укрепен в мир, той никому зло не мисли, а безпокойният и недоволен човек се вълнува от разни подозрения, ни сам е спокоен, ни другите оставя на мира.
Той често казва каквото не трябва да казва и не върши това, което би му било от голяма полза.
Внимава за чуждите задължения, а за своите нехае.
И така, бъди ревностен най-напред към себе си, пък тогава ще можеш с право да бъдеш ревностен и към другите.

(„Подражание на Христа“
книга II, гл. 1 и 2)