Папа Франциск: „Или си с Исус, или си с духа на света“ (пълен текст)

3 юли 2017, 11:33

В 12 ч. по обяд римско време в неделния ден на 2 юли 2017 г. папа Франциск се показа от прозореца на папския апартамент в Апостолическия дворец, за да измоли заедно с вярващите на площад „Св. Петър“ неделната молитва „Ангел Господен“. Преди молитвата Светият отец произнесе кратко размишление, посветено на Евангелието за 13-та Обикновена неделя. Публикуваме пълен превод на текста на папското размишление.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днешната литургия ни представя последните части от мисионерската реч от глава 10 на Евангелието от Матей (вж. 10, 37-42), с която Исус наставлява дванадесетте апостоли, в момент, преди да ги изпрати за пръв път на мисия в селата на Галилея и Юдея. В тази последна част Исус подчертава два съществени аспекта от живота на ученика-мисионер: първият – че връзката с Исус е по-силна от която и да е друга връзка; вторият – че мисионерът не проповядва самия себе си, а проповядва Исус, а посредством Исус – любовта на Небесния Отец. Тези два аспекта са свързани, защото колкото повече Исус е в центъра на сърцето и живота на ученика, толкова по-ясно ученикът отразява Неговото присъствие. Двете вървят заедно.
„Който обича баща си и майка си повече от Мен, не е достоен за Мен…“ (ст. 37), казва Исус. Бащината обич, майчината нежност, сладката близост между братята и сестрите – всичко това, макар и да е много добро и правилно, не може да бъде поставяно пред Христос. И не защото Той иска да сме безсърдечни и да не изпитваме уважение към близките, напротив, точно обратното, но защото положението на ученик изисква приоритетни отношения с учителя. Независимо какъв е ученикът: бил той мирянин, мирянка, свещеник, епископ – отношенията с учителя са приоритет. Може би първият въпрос, който трябва да задаваме на всеки един християнин е: „Ти срещаш ли се с Исус? Ти молиш ли се на Исус?“. Отношението. Бихме могли да перифразираме книгата Битие: Затова човек ще забрави майка си и баща си и ще се прилепи към Исус Христос, и двамата ще стана едно (срв. Бит. 2, 24).
Този, който живее в тази жизнена, основаваща се на любов, връзка с Господ Исус, става Негов представител, Негов „посланик“, най-вече с начина си на съществуване, начина си на живот. И това до такава степен, че самият Исус, призовавайки учениците към мисия, им казва: „Който вас приема, Мене приема, а който приема Мен, приема Онзи, Който Ме е пратил“ (Мат. 10, 40). Хората трябва да бъдат убедени с очите си, че за конкретния ученик Исус наистина е Господ, че наистина е центърът на неговия живот, че е всичко в неговия живот. Няма значение дали като всяка човешка личност той има своите ограничения, както и прави своите грешки – особено, ако е достатъчно смирен, за да си ги признава; – важното е да не е с раздвоено сърце – а това е опасно. Аз съм християнин, ученик съм на Исус, свещеник съм, епископ съм, но сърцето ми е раздвоено. Не, така няма да стане. Не трябва да имаш раздвоено сърце, а сърце, което е семпло, което е единно; сърце, което „не седи на два стола“, а е честно – със себе си и с останалите. Двуличието не е християнско. Затова Исус моли Отец учениците да не попаднат в лапите на духа на света. Или си с Исус, с Духа на Исус, или си с духа на света.
И тук опитът ни на свещеници ни подсказва нещо много хубаво, много важно: именно това приемане от страна на светия Божи народ е онази „чаша студена вода“ (ст. 42), за която говори Исус в днешното Евангелие, дадена с обичаща вяра, която ти помага да бъдеш един добър свещеник! И в мисията има една реципрочност: ако ти оставиш всичко за Исус, хората ще виждат в теб самия Господ; но в същото време това ще ти помага да се обръщаш всеки ден към Него, да се обновяваш и очистваш от копромисите и да превъзмогваш изкушенията. Колкото по-близо до Божия народ е един свещеник, толкова по-близо до Исус се чувства той, а колкото по-близо до Исус е един свещеник, толкова по-близо до Божия народ ще се чувства той.
Дева Мария преживя в първо лице какво означава да обичаш Исус като се дистанцираш от самия себе си, придавайки нов смисъл на семейните връзки, започвайки с вярата в Него. Така че нека тя, със своето майчино застъпничество, ни помага да станем едни свободни и радостни мисионери на Евангелието“.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар