Твърдост зад мекотата: кога, как и защо се проявява тя при папа Франциск?

3 юли 2017, 12:30

Кога, как и защо мекотата на папа Франциск се сменя с властност и твърдост? Случаите и причините за проявата на това анализира Кристофър Лемб, журналист в Religion News Service.

В характера на папата има страна, която неведнъж се е проявявала последно време: готовност с твърда ръка да упражни върховната папска власт в името на закона и реда. Зад мекотата на папа Франциск се крие желязна воля, която той винаги е готов да прояви, особено към свещеници, епископи и кардинали, които, по негово мнение, нанасят ущърб на висшата мисия на Църквата.
Тази, скрита до сега твърдост, намери проявление например в началото на миналия месец, когато папата отправи строго предупреждение до висшия клир на епархия Ахиара в Нигерия, където тамошните свещеници още от 2012 г. отказват да приемат новия епископ Питър Окпалеке заради принадлежността му към друг племенен клан. Епископът бе принуден да приеме ръкоположението си в град Овери – и оттогава цели пет години така и не може да встъпи в длъжността си по управление на епархията заради съпротива от страна на духовенството. Папското търпение се изчерпа през юни тази година, когато Франциск прие делегация от нигерийски свещеници повод случващото се в епархия Ахиара. На 8 юни 2017 г. папа Франциск изиска от всеки свещеник от епархията писмено потвърждение за лоялност към Питър Окпалеке, както и за „пълно послушание“ по отношение на папската власт. Освен това папата постави срок за изпълнение 30 дни, като отказващите послушание ги грозеше отстраняване от служението. Тук папата се прояви като строг администратор. Той бе възмутен от упоритата междукланова борба сред свещениците, нанасяща ущърб на единството на Църквата и нейната висока мисия. Отдавна стана ясно, че Франциск проявява нетърпимост към всеки опит Църквата да бъде използвана за политически, групови, кланови или племенни интереси. Преди половин година, по време на посещението си в Африка, в Кения папата се опълчи срещу „духа на злото“, който „внася разделение в нашите редици“. Както е известно, в Африка и до сега е силна племенната и кланова омраза, и затова по време на срещата в Найроби папата призова младите хора да се хванат за ръце „в знак на отказ от нанасящата вреди племенна омраза“.
„Тези, които възприемат папа Франциск като безволев добряк, правят голяма грешка – отбелязва един от неговите помощници. – Когато е необходимо, той е изцяло радикален при изпълнение на мисията си“.
На следващия ден след порицанието на нигерийския клир, на 9 юни, папата предприе още една трудна стъпка: прие оставката на 68-годишния архиепископ Алфредо Сека от Тукуман, Аржентина, „по здравословни причини“, както съобщи пресслужбата на Ватикана. Бе уточнено обаче, че той остава „титулярен“ архиепископ, което означава, че службата му е продължена. Как трябва да бъде разбирано това наказание? Според някои съобщения, архиепископът провокирал папата, когато останал глух и свяп за съдбата на отец Хуан Вироче, активен борец срещу търговията с наркотици. През октомври миналата година отец Вироче бе намерен обесен, но архиепископ Сека не подкрепи призивите да бъде поставена паметна табелка за свещеника в енорийския храм. Нещо повече, той застана на страната на официалната версия за неговото самоубийство, въпреки че много факти говореха в подкрепа на това, че самоубийството е инсценирано.
И в двата споменати случая папата се е ръководел от своето широко известно отвращение към двуличието. Папата неведнъж е заклеймявал християните, живеещи „двойствен живот“, и дори е казвал, че е по-добре да живееш като атеист, отколкото като „двуличен католик“, който винаги е готов да съди другите, но на практика не изпълнява онова, което проповядва. Папата смята, че само единството на Църквата и строгото следване на нейната мисия могат да надмогнат лицемерието и „да заличат раните“, нанесени от вътрешните църковни междуособици.
При още един случай папа Франциск показа твърдата страна на своя характер, когато предприе тежки мерки срещу Великия магистър на рицарския Малтийски орден Матю Фестинг, като го отстрани. Тази стъпка бе неочаквана за рицарите, доколкото магистърът заема поста си пожизнено.
До оставката на Фестинг се стигна след конфликт със Светия Престол след неоправдано увълнение на Великия хоспиталиер на ордена Албрехт фон Бьоселагер заради прекалено либерално тълкуване на догмите на католицизма при разпространяването на контрацептиви по медицински проекти за бедните. Когато папата създаде комисия, която да разследва обстоятелствата по този въпрос, орденът пусна изявление, в което моли Ватиканът да не се намесва в неговите вътрешни дела. Последната дума обаче имаше папата.
Светият отец е способен да отправя порицания и дисциплинарни мерки, също и защото е йезуит, член на ордена, основан от бившия офицер св. Игнатий Лойола, включил и военни принципи във вътрешното управление на ордена. Един от тях е послушанието. На относително млада възраст, 36 години, Хорхе Марио Берголио вече оглавяваше аржентинската провинция на Ордена на йезуитите, и по негово собствено признание, понякога е допускал грешки заради „авторитарни и бързо взети решения“.
И макар от тогава много неща да са се променили, някаква част от неговата предишна натура е запазила ролята на строг духовен командир.
В средата на миналия месец в пресата бе публикувано официално писмо на папа Франциск, в което той задължава кардиналите, които пребивават в Рим, да го известяват преди всяко напускане на Рим за времето и целта на пътуването. Това писмо, издадено по поръчение на папата от кардинал Анджело Содано, настоява прелатите да възстановят „благородната традиция“ да докладват на Светия Престол за своите пътувания, в онези случаи, когато ще отсъстват по-дълго. Това е обичай, характерен за свещениците и монасите, служещи в манастири, училища или семинарии, но папата иска да наложи тази практика на строга отчетност и контрол и на висшите служители на Църквата.
При всичко това, папа Франциск винаги се е стремял да разширява колегиалното управление в Църквата, даже учреди Съвет на кардиналите. Дори се обсъждат вариант за делегиране на правомощия на местните храмове, и при това Ватиканът се стреми да се вслушва и в мнението на младите католици в навечерието на Синода на епископите на Католическата Църква, който ще се проведе през 2018 г. и ще е посветен на въпросите на младежта.
Защитниците на крутите мерки, предприемани от папата, казват, че на него му се налага да е строг, за да осъществи реформите в Църквата, на които упорито се съпротивлява вътрешната опозиция. Също така е налице явен драматизъм, тъй като в стремежа си да изгради една по-мека, състрадателна и човеколюбива Църква, папа Франциск нерядко трябва да проявява определена твърдост в процеса на това изграждане.

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар