Чудното видение на Лукиан и намирането на мощите на свети Стефан

3 август 2017, 21:17

На някои места на днешния ден се почита намирането на мощите на свети Стефан, първомъченик и архидякон. Как станало това се разбира от писмото на Лукиан, което, за да бъде разпространено и на Запад, било преведено от гръцки на латински от Авитус, испански свещеник и довереник на свети Йероним, който по това време се намирал в Йерусалим.
Било петък вечер, 3 декември 415 година. Както обикновено свещеникът Лукиан от Кафаргамал, отстоящ на около 6 часа от Йерусалим, спял в църквата, за да пази църковните предмети. Необичайното видение, което имал в тази нощ, свещеникът описал наскоро след това в писмо за „светата Църква и всички светци в Исус Христос по целия свят“. Ето какво написал той в писмото си за явлението:
След залез слънце бях заспал в светилището на кръщелния купел, където бях свикнал да спя, за да охранявам свещените предмети на моето служение. В третия час попаднах в един вид екстаз, в полусън. Видях старец, висок на ръст, свещеник с голямо достойнство, с бяла коса и дълга брада, облечен в голяма, бяла дреха, украсена със златни копчета и със златен кръст в средата. В ръка държеше златна пръчка. Той се приближи до мен, застана от дясната ми страна и ме докосна с пръчката си. След като ме повика три пъти по име: „Лукиан, Лукиан, Лукиан“, той ми каза на гръцки: „Иди в града Елия, който е Йерусалим, и кажи на светия епископ Йоан тези думи: „Колко дълго още ние ще трябва да стоим заключени, а вие ще се бавите да ни отворите вратите? Трябва да станем видими под вашия епископски престол. Не се бавете да отворите гроба, в който тленните ни останки са оставени без почит, за да се разтворят чрез нашия Бог, Неговия Христос и Светия Дух портите на доброто за света, защото многобройните падения, чийто свидетел е светът, с всеки изминат ден ги излагат на риск. Но повече отколкото за себе си, аз мисля за онези светци, които наистина са достойни за всяка почит.“ Отговорих му: „Кой сте вие, господине, и кои са онези, които са с вас?“ Той ми отвърна: „Аз съм Гамалиил (срв. Деян 5,34-39), който учеше свети Павел на закона на Йерусалим. До мен, в посока на утрото лежи погребан Стефан, който старейшините и свещениците на евреите убиха с камъни пред северната градска порта, на пътя за Цедар. Тялото му лежа там непогребано един ден и една нощ, но нито птици, нито четириноги посмяха да го докоснат. След това, по мое нареждане вярващите го взеха през нощта и го занесоха в моята къща, където аз го положих в собствения си гроб от страната на зората, след което чествах погребението на тялото му четиридесет дни. Никодим, който дойде при Исус през нощта, също лежи там, в друг саркофаг. Тъй като заради вярата си в Спасителя той бе презрян от старейшините на народа и изгонен от Йерусалим, аз го прибрах в дома си, гледах го там до края на живота му и след смъртта му го погребах при Стефан. На същото място погребах и сина си Авив, който почина преди мен, на двадесет години. Неговото тяло лежи в третия саркофаг, който е най-горният и в който аз бях погребан след моята смърт. Жена ми Етна и дъщеря ми Семелиас, които не пожелаха да повярват в Христос, са погребани на друго място, което се нарича Kapharsemilia“ (Лукиан, писмо, 3 декември 415, ХІІ).
Свещеникът Лукиан помолил няколко мъже да дойдат с него, за да има свидетели и да не стои като наивник, но и за да му помогнат при търсенето. Още същата нощ той тръгнал с тях към гроба, посочен от учителя на свети Павел. Търсенето обаче се проточило. Времето минавало. Накрая, след разкопки те намерили един надгробен камък, на който успели да прочетат следните имена, написани с големи букви: „KEAYEA CELIEL“, Божи слуга, и „APAAN DARDAN“, което подсказвало за Никодим и Гамалиил.
Освен тях там бил погребан и Авив. Йоан ІІ, епископ на Йерусалим, превел на свещеника Лукиан имената и ги предал, когато той го намерил в Диосполис, за да съобщи за случилото се. Диосполис бил градът, в който епископ Йоан тъкмо участвал в един синод. Епископът тръгнал лично към мястото, заедно с още двама еписокпи от Божите мъже, Евстоний, епископ на Себасте, и Елефтерий, епископ на Йерихон. Когато отворили гроба на Стефан, земята се разтресла и наоколо се разнесъл сладък, райски аромат, както съобщава Лукиан.
Присъствали много хора. Много от тях били болни и страдащи. Всички изведнъж оздравели. Както приживе („А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа“, Деян 6,8), така и при намиране на мощите му в цялата църква станали многобройни чудеса.
„В същия миг ние усетихме този сладък аромат, 73-ма от присъстващите възвърнаха здравето си. Що се отнася до останалите, демоните, които ги бяха обладали, бяха изгонени. [...] Станаха и много други излекувания, за които би отнело много време да бъдат изброявани тук. След като целунахме светите реликви, отново затворихме ковчега и като пеехме псалми и химни, пренесохме мощите на свети Стефан в светата църква на Сион, където той е бил ръкоположен за архидякон (Лукиан, писмо, XXVII).

Превод: catholic-news.bg

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар