Catholic-news

Коментар към днешното Евангелие от Ориген (около 185-253), богослов и философ

Ако сме били твърди през дългите часове на тъмната нощ, която властва в моментите на изпитание, ако сме направили най-доброто от себе си в борбата [...], тогава можем да бъдем сигурни, че към края на нощта, когато „нощта се превали, а денят се приближи“ (Рим, 13,12), Божият Син, ходещ по вълните, ще дойде при нас. Когато го видим да се появява така, ще бъдем обзети от страх до момента, в който ясно ще разберем, че той е Спасителят, който е дошъл при нас. Ще си мислим, че виждаме призрак, ще крещим от страх, но той веднага ще ни каже: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се!“
Навярно тези окуражителни думи ще извикат в нас един Петър, който е на пътя на съвършенството и който ще скочи от лодката, сигурен, че е избегнал изпитанието, което го е разтърсило. Първо желанието му да бърза към Исус ще го накара да върви по водата. Но тъй като вярата му още не е укрепнала и сам се съмнява, той ще забележи силния вятър, ще се изплаши и ще започне да потъва. Но той ще избегне това нещастие, защото ще вика с висок глас към Исус: „Господи, спаси ме!“ И щом този друг Петър извика: „Господи, спаси ме!“, Словото само ще му протегне ръка, за да го спаси и ще го хване в момента, в който има опасност той да потъне, ще го укори заради слабата му вяра и съмнението му. Помисли обаче, че Исус не е казал „неверник“, а „маловерец“ и че е написано: „защо се усъмни?“, което означава: „Ти имаше малка вяра, но позволи да бъдеш отведен в друга посока“. А в това време Исус и Петър ще влязат в лодката, вятърът ще утихне и другите в лодката ще се поклонят на Исус, след като разберат какви опасности са избегнали, и ще казват: „Наистина си Син Божи“. Тези думи произнасят само наистина близките ученици на Исус в лодката.

(evangeliumtagfuertag.org)