Catholic-news

Публикуваме коментарна статия на италианския ватиканист Марко Тосати, в която авторът прави преглед на различни факти, за да стигне до извода, че правилото за 5-те години мандат, приложено при уволнението на кардинал Мюлер, сякаш не се прилага за ръководители на други ватикански ведомства, изпълняващи този критерий. Тосати стига и до втори извод: избирателно се прилага и правилото за 75-годишна пределна възраст за епископите. Заключенията на ватиканиста е, че действа трето, негласно правило, и то е свързано с Amoris Laetitia.

По време на станалата известна по ред причини тяхна последна среща, папа Франциск каза на кардинал Герхард Мюлер, че бил искал да ограничи времето за служба на ръководителите на дикастерии в Курията до пет години. Така Мюлер стана „първият, по отношение на когото бе приложено това правило“. Като резултат Мюлер бе отстранен, въпреки младата си възраст – нещо, което нормално би трябвало да му гарантира нов петгодишен мандат.
В Църквата правилото е, че епископ – а на теория също и ръководител на ведомство в Курията, – който е навършил седемдесет и пет години, трябва да изпрати оставката си до Папата, който може да реши дали да я приеме или не. Следователно, при това положение може да се предположи, че за работещите в Курията има две рестрикции: еднократния петгодишен мандат и ограничението за възраст от 75 г.
Мюлер съобщи за новата политика на папата през юли. Изглежда обаче оттогава Франциск сякаш не желае да я прилага.
Да видим някои конкретни случаи. Най-скорошният е с кардинал Джанфранко Равази, председател на Папския съвет по културните въпроси. Той е роден на 18 октомври 1942 г., следователно вече е достигнал 75-годишна възраст. Въпреки това папата още не е приел неговата оставка. Равази е председател на споменатия съвет от 2007 г. Излиза, че е изкарал не един, а два петгодишни мандата.
През август кардинал Бениамино Стела, префект на Конгрегацията за духовенството, навърши 75-годишна възраст. Той бе назначен на тази длъжност преди повече от четири години, но пък вече е превишил каноничния лимит с една година.
Преди няколко дни архиепископ Марсело Санчес Сорондо бе преназначен отново като канцлер на Папската академия на науките. Сорондо навърши 75 години през септември 2017 г., а като канцлер на академията работи от далечната 2001 г., когато бе първото му назначение от св. Йоан-Павел II. Шестнадесет години – повече от три мандата!
И това не са изолирани случаи. Начело на Папския съвет за законодателните текстове е кардинал Франческо Кокопалмерио. Той е на този пост от 2007 г. (това ще рече два мандата), а и е роден през 1938 г., т. е. той е на 79 години.
В Конгрегацията за богопосветения живот откриваме бразилския кардинал Жоао Браз де Авиз, станал известен с прозвището си „велик инквизитор на Ордена на францисканците на Непорочната“. Той започва своята работа през 2011 г. С други думи, в тази конгрегация е вече седма година, сиреч – мандатът му трябва да бъде прекратен. Няма обаче съобщения да е бил сменен.
Префектът на Конгрегацията за светците, салезианинът Анджело Амато, е почти на осемдесетгодишна възраст, а на тази си позиция е от юли 2008 г. Следователно би трябвало да е аут и по двата параграфа. Същото важи и за Леонардо Сандри, роден през 1943 г., а също и префект на Конгрегацията за Източните Църкви от 2007 г.
Има обаче един елемент, който обединява всички тези хора (между другото без Сандри): всички те са в близки връзки с папата и нямат никакви съмнения или dubia по отношение на Amoris Laetitia.
Точно в обратното положение е аусилиарният епископ на Залцбург Андреа Лаун, който на 13 октомври навърши 75 години. Още същия ден Франциск прие оставката му. Миналия февруари монс. Лаун публикува в kath.net писмо от немски свещеник в Латинска Америка. В писмото четем: „Докато въпросите за разведените с повторен брак остават неизяснени и без отговор, както често се случва със Светия Отец, би могла да се случи следната абсурдна ситуация: каещ се (по време на изповед) казва, че иска да продължава да живее като съпруг и съпруга с партньора си, и след това иска опрощение, като се позовава на различни епископски конференции, а накрая дори и на самия папа. Като свещеник аз му казвам: „Моята съвест ми казва, че не мога да ти дам опрощение, още повече че папата държи въпроса отворен; така че не мога да ти дам опрощение“. Мъжът обаче, позовавайки се на папата, настоява, че иска да бъде опростен и да получи причастие. Трябва ли тогава да променя формулата на опрощението и да кажа: „Папата ти прощава греховете в името на Отца… и т. н.?“ За мен това е абсолютен абсурд. Но не е ли последица именно от всичко това?“
На това епископ Лаун отговорил: „Страхувам се, че този въпрос съдържа логика, от която не можем да избягаме… Няма такова нещо като двойна истина, и на въпросите има само един отговор – дори когато епископи, или дори цели конференции, дават противоречиви отговори. Някои от тях са верни, други – естествено са грешни“.
И така, можем да видим кой е ключовият момент при очевидно непоследователното прилагане на двете папски правила. Ако ограничението за единствения петгодишен мандат и за оттеглянето при навършване на 75-годишна възраст се прилага само за някой, то е заради това, че едно трето правило действа на заден план. Този, който задава въпроси за насърчението Amoris Laetitia трябва да си ходи; този, който го подкрепя, може да остане. Папа Франциск неведнъж е говорил срещу твърде строгото или последователно прилагане на закона [речите и проповедите за законниците и фарисеите – б. р.]. Тук виждаме каква е алтернативата.

Марко Тосати

Източник: First Things
За основа на българския превод е ползван английския превод от оригинала.