Възпоменание на покойните в енория „Св. Андрей“ в Калояново

30 октомври 2017, 12:54

Във вчерашния неделен ден, 29 октомври, католиците от енория „Св. Андрей“ в Калояново участваха във всеобща заупокойна литургия и шествие до гробищата по случай предстоящото Възпоменание на всички починали, което Църквата чества на 2 ноември. По традиция от последните години, когато този ден се падне в работната седмица, богослужението и процесията до гробовете на покойните се изместват в неделята преди или след точния ден на празника.
В проповедта си пред препълнената църква енорийският свещеник отец Иван Топалски се спря на връзката между двата празника: тържеството Всички светци и Възпоменанието на покойните. Той обърна внимание на думата „празник“ и поясни, че макар честването на нашите починали близки да е повод за тъга, за тях самите, за техните души е повод за празник, защото на този ден цялата Църква отправя молитви за тяхното спасение, молитви, които да съкратят очистителните им мъки в Чистилището и да ги приближат до момента на приемането им в светлината на Бог в небесния рай. Затова този ден е празник. Отец Иван отбеляза обаче, че поради многото земни грижи и проблеми, пред които всекидневно сме изправени, ние често забравяме за нашите покойни, които очакват нашите молитви; забравяме, че пътят, по който те са тръгнали след края на земния си живот, е път, който очаква също и всеки един от нас; забравяме, че само ние с нашите молитви можем да им помогнем – те сами на себе си не могат: точно обратното, със своите молитви в Чистилището те пък помагат на нас. И точно в това се изразява и общението на светците, в което изповядваме, че вярваме всеки път, когато произнасяме Символа на вярата. Енористът предупреди, че често се изкушаваме да мислим по определен начин – особено за наши близки, които са починали преди много години: „Е, то вече са минали двадесет-тридесет години, той или тя сигурно вече е в рая“. Само че това ние не знаем със сигурност, няма как да го знаем. А и какво са за Бог двадесет или тридесет години. Както знаем от Писанието, за Бог един ден е като една година, а една година – като един ден.
Отец Иван пожела всеки ден, сутрин и вечер, да се сещаме за нашите починали и да се молим за тях. Неслучайно камбаните в енорията всяка вечер звънят в 21 ч., за да ни подканват към молитва за онези, които са ни предшествали по пътя към небесния рай.
В молитвата на верните енориашите изслушаха на крака многобройните записани имена на свои покойници, отдавайки по този начин почит към тяхната памет.
След края на светата литургия, водени от Кръста, вярващите тръгнаха в шествие към гробищата, където отец Иван благослови всички гробове и отправи заупокойни молитви при големия кръст в центъра на гробищния парк. След това всички се отправиха към гробовете на своите близки или приятели, където да продължат в тишина молитвите за душите им.

Вечен покой дай им, всемилостиви Господи!
Вечната светлина да ги озари!
Нека в мир да почиват! Амин.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар