Кардинал Мюлер: „Amoris Laetitia“ е в съзвучие с доктрината и традицията“

31 октомври 2017, 09:43

Стига спорове за „Amoris Laetitia“. Стига атаки срещу папата. Стига вече с твърденията, че следсинодалното насърчение ["Amoris Laetitia"], със съответните съображения за евентуална възможност разведените, встъпили в нов съюз, да пристъпват към тайнствата извън доктрината и традицията.
Думите по-горе, изненадващо, са написани от кардинал Герхард Лудвиг Мюлер, чийто мандат като префект на Конгрегацията за доктрината на вярата не бе подновен от папата на 1 юли т. г. От този момент нататък, според редакцията на вестник „Avvenire“, Мюлер се бил променил и бил застанал начело на недоволството срещу понтификата на Франциск. Пак според „Avvenire“, новият текст на кардинала относно „Amoris Laetitia“ бил разбивал плановете (Avvenire не посочва кои планове и на кого – б. р.) и ясно бил показвал, при това с недвусмислени аргументи, че между папа Франциск и бившия му префект за доктрината на вярата няма доктринално разминаване.
Всъщност, откъсът от текста, споменат по-горе, е част от увод, написан от кардинал Мюлер, към най-новата книга на проф. Роко Бутилионе, озаглавена „Приятелски отговори към критиците на „Amoris Laetitia“. Тя ще излезе на книжния пазар в Италия на 10 ноември. Заглавието на самия увод разкрива изцяло както целите на текста, така и на съдържанието: „Защо „Amoris Laetitia“ може и трябва да бъде разбирана в ортодоксален смисъл?“ Основната теза се съдържа в следното изречение: „Amoris Laetitia“ не съдържа в себе си никакъв завой в учението към някакъв ситуационен морал, следователно – и никакво противоречие с енцикликата „Veritatis Splendor“ на Йоан-Павел II“.
Интересното е, че кардинал Мюлер декларира, че по този начин дава отговор и на dubia-та на четиримата кардинали, според които съществуват абсолютни морални норми, спрямо които не може да има никакво изключение. И още: „Очевидно е, че „Amoris Laetitia“ (параграфи 300-305) не поучава и не настоява да се вярва по обвързващ начин, че християнин, когато се намира в ситуация на настоящ и редовно правен смъртен грях, може да получи опрощение и Светото Причастие, без да се разкая за греховете си и без да се съгласи да не греши повече, сиреч [не поучава и не настоява] нещо различно от записаното във „Familiaris Consortio“ (пар. 84), „Reconciliatio et Paenitentia“ (пар. 34) и „Sacramentum Caritatis“ (пар. 29)“.
Следователно, може да се установи една последователна линия между следсинодалното насърчение на папа Франциск и учителните документи, които в миналото са разглеждали тази тема. Следователно, доктрината не се е променила, като не е нужно да се изпада в грешката, както припомня св. Тома, да се мисли, че актът на вярата намира своя завършек в изявлението, а не в съдържанието. Следователно, допълва Мюлер, изцяло в съзвучие с „Amoris Laetitia“, грешно е да се прилагат догматични доктрини към конкретната ситуация на всеки един човек. С други думи, дори и по отношение на разведените с втори брак, които желаят да се върнат в прегръдката на Църквата. Особено пък онези, които според съвестта си са убедени, че тяхната предишна връзка е била невалидна като тайнство, докато в същото време смятат, че актуалният им съюз „е автентичен брак пред Бога“. В тези случаи, обяснява Мюлер, „е възможно напрежението, което тук възниква между публичния/обективен status на „втория“ брак и субективната вина, да може, при описаните условия, да открие пътя към тайнството на изповедта и Светото Причастие, като се премине през пастирско разпознаване [discernimento] в рамките на вътрешния форум“.
И още няколко реда от Мюлер относно така спорната бележка към параграф 351: „Ако повторната връзка би била валидна пред Бог, брачните отношения между двамата партньори не биха представлявали някакъв тежък грях, а по-скоро простъпка срещу публичния църковен ред, следователно – лек грях“.
И така, след всичко това изданието на Епископската конференция на Италия „Avvenire“ стига до извода, че съмненията са преодолени, а пък задълбочените изводи от анализа на проф. Бутилионе „отварят врати и градят мостове към критиците на Amoris Laetitia, и помагат да бъдат преодолени техните вътрешни съмнения“.

Източник: Avvenire

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар