Папа Франциск: «Може да правиш много добрини, но нямаш ли любов, всичко това е напразно!»

30 октомври 2017, 23:46

Ангел Господен, 29 октомври 2017 г.,
площад «Св. Петър»

Скъпи братя и сестри, добър ден!
Тази неделя литургията ни предлага кратък, но много важен откъс от Евангелието (срв. Мат. 22, 34-40). Евангелист Матей разказва как фарисеите се събрали заедно, за да подложат Исус на изпитание. Един от тях, законник, Му задал следния въпрос: «Учителю, коя е най-голямата заповед в Закона?» (Мат. 22, 36). Това е коварен въпрос, защото в Мойсеевия закон се съдържат повече от шестстотин предписания. Как да отличиш сред тях най-голямата заповед? Исус обаче отговаря без колебание: „Възлюби Господ, твоя Бог, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си разум“. След това добавя: „Възлюби ближния си като самия себе си“ (Мат. 22, 37. 39).
Този Исусов отговор не е толкова очевиден, защото сред многото предписания на еврейския закон най-важни били Десетте заповеди, предадени непосредствено от Бог на Мойсей, в знак на сключения завет с неговия народ. Исус обаче иска да покаже, че без любов към Бог и към ближния не може да има истинска вярност на този завет с Господа. Може да правиш много добрини, да спазваш много заповеди, но ако нямаш любов, всичко това е напразно.
Това се потвърждава от още един текст от книгата Изход, който е известен като „кодекс на завета“. В него се казва, че няма как да сме верни на завета с Господа и същевременно да се държим зле с онези хора, които се надяват на Неговата защита. Кои са тези хора? Библията казва: вдовица, сираче, чужденец, мигрант, с други думи – най-самотните и беззащитни хора (срв. Изх. 22, 20-21).
Като отговаря на фарисеите, приближили се към Него с въпросите си, Исус се опитва също и да им помогне да приведат в ред своята религиозност, като им припомня кое наистина е важно и кое е по-малко важно. Исус Казва: „На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците“ (Мат. 22, 40). Тези заповеди са по-важни от всички, а другите зависят от тези две. Исус водел точно такъв начин на живот: проповядвал и вършел това, което наистина имало значение – тоест любовта. Любовта прави живота и духовния път пълноценни и плодотворни: без любовта и животът, и вярата остават безплодни.
В този евангелски откъс Исус ни предлага един възхитителен идеал, който съответства на най-съкровените желания на сърцето ни. Наистина, ние сме били създадени, за да обичаме и да бъдем обичани. Бог, Който е Любов, ни е сътворил, за да ни направи участници в Своя живот, за да бъдем обичани от Него и ние да Го обичаме, и заедно с Него да обичаме всички други хора. Това е „мечтата“ на Бог за човека. И за осъществяването и ние се нуждаем от Неговата благодат, за да можем да приемем в себе си способността да обичаме, която произтича от самия Бог. Точно затова Исус отдава Себе Си в Евхаристията. В това тайнство ние получаваме Исус в най-висш израз на Неговата любов, когато Той принесе самия Себе Си на Отец за нашето спасение.
Нека Пресветата Дева ни помага да приемем в живота си „великата заповед“ на любовта към Бог и към ближния. Всъщност, макар и да я познаваме от детството си, нека никога не преставаме да се стараем да я спазваме и да я прилагаме в различните ситуации, в които се оказваме.

Източник: Sib-Catholic
Превод: www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар