Мисли на св. Киприян за смъртта и вечния живот

2 ноември 2017, 23:16

Не бива да скърбим за нашите братя, когато те по Божия зов са били освободени от света. Ние знаем, че те не се изгубват, а умирайки само ни изпреварват; че, както обикновено при пътешествие по суша или море, копнеем за тях, но не бива да ги оплакваме и че не трябва да носим черни дрехи тук , щом те вече са облекли там бели одежди; че не бива да се дава възможност на езичниците да ни критикуват справедливо, защото скърбим като за изгубени и мъртви за тези, които по нашите твърдения живеят при Бог и не свидетелстваме и доказваме със сърце и душа вярата, която възвестяваме с думи. Ние сме лицемери за нашата надежда и вяра, ако това, което казваме изглежда фалшиво, измислено, лъжливо. Няма смисъл, ако на думи показваме кураж, а с делата си опровергаваме истинността им. [...]
Когато умираме, ние преминаваме през смъртта в безсмъртието, но вечен живот не може да има, ако първо не ни е дадено да си тръгнем от тук. Това не е умиране завинаги, а само преход към вечността, когато житейският път е свършил. Кой не би се втурнал към по-доброто? Кой не би искал скоро да бъде променен и преобразен по образа на Христос. [...]
За нас нашата родина е Раят [...] защо тогава не бързаме и не тичаме, за да видим родината си, за да можем да поздравим родителите си? Там ни очакват голям брой скъпи хора, за нас копнее една внушителна, голяма група от родители, братя, сестри и деца, които вече не се безпокоят за собстевното си спасение, а са загрижени само за нашето. Каква голяма радост за тях, а и за нас да ни видят, че се втурваме в прегръдките им!

(Превод: catholic-news.bg)

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар